Не каза нищо Рюшди бей, но още там, при каймакамина, реши да действува. Мислил бе той и бе решавал още преди това, но ето сега и пашата даваше изин21 на правоверните да превият врата на раята. Още на другия ден събра в селямлъка22 си петима бейове и чифликсайбии, а те владееха едва ли не половината преспанско поле.
— Кардашлар — рече им той. — Чухте какво се каза вчера при каймакамина и не е за пръв път да се казва, че раята се изплъзва от ръцете ни. Сега сам пашата ни дава изин да й стегнем здраво дизгините, а се вижда, че то иде и от по-високо място, самият падишах го казал, да ни е жив хиляда години. Е, агалар… селяците бягат от моите чифлици. Бягат и от вашите. Може и без хора да останем ние и земята ни така ще запустее. Да ги спрем, агалар, да ги вържем здраво и никой да не може да се откъсне от синджира си!
Отговорът и на петимата агалари беше един и същ:
— Да ги спрем. Но как?
И само един от тях се опита да даде акъл:
— Събра ни вчера каймакаминът, заповед има от пашата, а тя иде от най-високо място, да поискаме сега ние той да ни помогне, каймакаминът. Ние най-много патим от гяурите — земята ни ще запустее. Нека ни даде каймакаминът заптии да спират селяците по чифлиците ни и като избяга някой, да го хвърлят в затвора.
Рюшди бей, какъвто беше дребен и сух, скочи на краката си:
— Що говориш ти! Всички тия каймаками н паши все с хартии и писма се занимават и всеки гяурин ще ги купи с по няколко лири. Такъв си е и нашият кюрд. Слушайте тук, агалар, какво ще ви кажа аз! — тупна се той в гърдите с малкото си, сухо юмруче: — Сами ще си свършим работата и къде по-добре.
Той млъкна и пак се отпусна на миндера, сви на кръст нозете си, старчески нозе. Чакаше да го подканят да говори.
— Кажи, Рюшди бей…
Не бързаше да се изкаже старият бей. Гневеше се той на тия мекушави агалари, които няма да си направят труда да дигнат ръка дори и на врата им да стъпиш. Безгрижни дембели! Къде с такива хора?
— Е хайде, Рюшди бей, говори… Слушаме те. Закани се някому с глава старият бей и едва след това почна:
— Имаме ние тук, в Преспа, един юнак мъж и тъкмо той ни трябва сега нам, агалар. Хайредин Арап ага! Той ще ни свърши работа. Има си той добра тайфа, ще го пуснем с нея да ни пази полето, да ни пази чифлиците. И ще ги пази добре, знам аз. — Той прошари с очи по насядалите наоколо и у всекиго срещна съгласие и одобрение; доволни бяха агаларите, че се бе заел с тая работа, че той бе мислил и редил и за тях. Рюшди бей продължи още по смело: няма да пита той тях, а те ще питат него и ще го слушат. — Вие го знаете: Хайредин Арап ага; исмикярин няма да ни остане. Аз няма да седна да правя пазарлък с него за сто или двеста лири. И няма да бъде то работа за месец или два, пък дори и за година, кой знай колко време ще мине, докато укротим селяците. Ще му кажа направо: Хайредин Арап ага, свърши ни тая работа, от нас ще имаш един добър чифлик, ще направим и тебе чифликсайбия. Всеки от нас ще ти отдели от земята си, да речем, по петдесет долюма, ние всички сме комшии, ще ти съберем земята на едно място, а ти няма да пускаш вече селяк да бяга от чифлиците ни. Това е, агалар. И сега отговорът на другите петима агалари беше един и същ:
— Добре си премислил всичко, Рюшди бей. Каквото направиш за себе си, направи го и за нас. Колкото дадеш за себе си, дай и за нас.
На другия ден Рюшди бей повика в селямлъка Хайредин Арап ага. С него старият бей говори с по-голяма почит:
— Какво ще те уча аз, Хайредин ага… Бягат в града ни от селата — ти ще ги спреш да не бягат. Сам знаеш по-добре как ще ги спреш да не бягат, да стоят по местата си, да гледат работата си, да бъдат покорни пред господаря си. Няма да те уча аз, а ще ти кажа с какво ще излезем ние насреща: ще имаш от нас за благодарност един чифлик от триста долюма, Хайредин ага.
Не можа да скрие радостта си Хайредин Арап ага! колкото и да беше лицето му мрачно и черно: дори и през чернилото изби червенина по бузите му, заблестяха черните му очи. Но той беше горделив човек, навъси се сега, в голямата си радост.
— Няма да бъде много голям чифликът ми — рече той с пренебрежение.
— Няма да бъде голям, но повече от триста долюма няма да ти дадем. И ще ги получиш, когато цяла една година няма да избяга ни един селяк от имота ни.
— Ще го получа само след една година, така да знае те. Само една година ще мине, щом изляза по пътищата с хората си — рече надменно Хайредин Арап ага. — Хубав лов ми излиза насреща.