Например един-два пъти по време на напиване съм усещал как в мен нараства ужасът на брат ми, че има опасност да пострадам. В един от тези случаи, когато си тръгвах късно вечерта от някакво празненство и се канех да шофирам сам до дома си, сигналът за загриженост, достигнал до мен, бе толкова силен, че изтрезнях! Опитах се да опиша усещането на тогавашните си приятели, но ми отговориха с насмешка. Въпреки всичко същата вечер карах до вкъщи в напълно трезво състояние.
На свой ред и на мен се е случвало понякога да усещам, че брат ми чувства болка, страх или някакъв вид заплаха, и ми се е удавало да му „изпратя“ спокойствие, съчувствие или уверението, че всичко е наред. Това е телепатичен механизъм, който мога да задействам, без в действителност да го разбирам. Доколкото ми е известно, никой не е успял да даде логично обяснение на това явление, макар да се среща често и да е добре документирано.
В моя случай обаче има една допълнителна загадка.
Не само че не успявам да издиря брат си, но поне що се отнася до съществуващите официални документи, никога не съм имал никакъв брат, най-малкото брат близнак. Имам откъслечни спомени от времето преди осиновяването ми, въпреки че тогава съм бил само тригодишен и не помня да съм имал брат. Татко и мама нямат никакви сведения по въпроса; казвали са ми, че когато са ме осиновили, изобщо не е станало дума, че може да имам брат.
Като осиновено дете имам някои законни права. Най-важното от тях е защита от истинските ми родители: не могат да се свържат с мен по какъвто и да е легален начин. Другото право, което имам, е при достигането на пълнолетие да получа отговор на въпросите, които бих имал около осиновяването си. Например мога да науча имената на истинските си родители, както и адреса на съда, където се е състояло осиновяването и където мога да открия съответната документация и да я проуча.
Скоро след осемнайсетия си рожден ден се възползвах от тази възможност, нетърпелив да узная повече за произхода си. Агенцията за осиновяване ме насочи към съда в окръг Илинг, където пазеха документите ми и където открих, че съм даден за осиновяване от моя баща, чието име беше Клайв Александър Бордън. Името на майка ми беше Даяна Рут Бордън (по баща Елингтън), но тя бе починала скоро след раждането ми. Допуснах, че осиновяването се е наложило поради смъртта й, но в действителност се оказа, че се е случило повече от две години след това, а през това време баща ми ме е отглеждал сам. Истинското ми име е Николас Джулиъс Бордън. Не се споменаваше друго дете, осиновено или не.
По-късно сверих тези сведения със семейните архиви в „Сейнт Катринс Хаус“ в Лондон, и се потвърди, че съм единственото дете на семейство Бордън.
Дори и така обаче телепатичният контакт с моя близнак продължаваше през цялото време и никога не е прекъсвал.
2
Книгата бе публикувана в САЩ от „Довър Пъбликейшънс“. Беше красиво изработено издание с меки корици. Илюстрацията на корицата изобразяваше сценичен фокусник, облечен във вечерно сако, насочил изразително ръце към дървен шкаф, откъдето в същия момент се появява млада дама. Жената имаше ослепителна усмивка и беше облечена с костюм, който в онези времена вероятно биха сметнали за предизвикателен.
Под името на автора бе написано: „Под редакцията и с бележки на лорд Колдърдейл“.
В долната част на корицата видях кратко описание с удебелени бели букви: „Знаменитата книга на тайните, над която тегне клетва за вечно мълчание“.
На задната корица имаше по-дълго и по-подробно описание:
Публикувана за пръв път в Лондон през 1905 година от специализираното издателство „Гудуин & Андрюсън“, тази книга се е продавала единствено на професионални фокусници, готови да положат клетва за мълчание относно съдържанието й. Бройките от първото издание са изключителна рядкост и за обикновения читател е на практика невъзможно да се сдобие с някоя от тях.
Това ново общодостъпно издание е в пълния си несъкратен вид и съдържа всички оригинални илюстрации, както и бележки и допълнителни разяснения от британския граф Колдърдейл, виден изследовател на магическите практики от този период.
Авторът е Алфред Бордън, създател на легендарната илюзия НОВИЯТ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК. Бордън, чийто сценичен псевдоним е Le Professeur de Magie[1], е един от водещите илюзионисти от първото десетилетие на нашия век. Насърчаван в ранните си години от Джон Хенри Андерсън и в качеството си на протеже на Невил Маскелин, Бордън е съвременник на Худини, Дейвид Девант, Чунг Линг Су и Буатие де Колта. Живее в Лондон, Англия, но често изнася турнета в САЩ и Европа.