(Томас Елборн бе запознат с най-ревностно опазваната ми тайна; налагаше се. Но му имах доверие. Казвам го по толкова прост начин, за да предам вярата си в него. Томас беше работил с фокусници през целия си живот и вече нищо не го изненадваше. Всичко, което знам за магията, съм научил от него по един или друг начин. И все пак никога, през цялото прекарано с него време — той се оттегли в пенсия преди няколко години — не ми е разкривал напълно тайната на друг илюзионист — нито на мен, нито на някой друг. Да поставям под въпрос това доверие, означаваше да се усъмня в собствения си здрав разум. Томас беше лондончанин от Тотнам, женен, без деца. Беше доста по-възрастен от мен, но така и не разбрах с колко точно. По времето, когато Олив Уенскъм започна да работи за мен, допускам, че е бил в средата или края на шейсетте си години.)
Реших да наема Олив Уенскъм почти незабавно щом се появи. Не беше нито висока, нито едра и имаше привлекателно, стройно тяло. Когато ходеше или стоеше, държеше главата си изправена, а лицето й имаше изразителни черти. По рождение беше американка и говореше с акцент, който каза, че е от Източното крайбрежие, но беше живяла и работила в Лондон в продължение на няколко години. Представих я колкото е възможно по-неофициално на Томас Елборн и Джорджина Харис, след което попитах дали носи някакви препоръки. По правило придавах на препоръките голямо значение, когато подбирах кандидатките, защото препоръката от илюзионист, с чиято работа съм запознат, почти със сигурност щеше да подсигури работата на бъдещата ми асистентка. Олив носеше две. Едната препоръка беше от фокусник, работещ в курортните градове Съсекс и Хампшир, чието име не ми говореше нищо, но другата беше от Жозеф Буатие де Колта, един от най-великите живи изпълнители. Признавам, че бях впечатлен. Тихомълком предадох на Томас Елборн писмото от Де Колта и зачаках промяната в изражението му
— Колко време работихте за мосю Де Колта? — попитах я.
— Само пет месеца — отвърна тя. — Бях наета за негово турне из Европа. В края му ме освободи.
— Разбирам.
След това наемането й беше въпрос на формалност, но дори и така чувствах, че се налага да я подложа на обичайните изпитания. Присъствието на Джорджина се дължеше именно на тази необходимост, защото не беше правилно да искам от кандидатките, дори от опитните като Олив Уенскъм, да демонстрират способностите си без присъствието на придружител.
— Носите ли си костюм за упражнения? — попитах аз.
— Да, сър, нося.
— В такъв случай, ако бъдете така добра…
Няколко минути по-късно Томас отведе Олив Уенскъм, която носеше плътно прилепнал костюм, до нашите шкафове и я помоли да заеме позиция в един от тях. Появата на жива, здрава млада жена от на пръв поглед празен шкаф е един от традиционните стълбове на илюзията. За да бъде създаден ефектът, асистентката трябва да се промъкне в тайно отделение, и колкото по-малко е то, толкова по-изненадващ е номерът. Внимателният избор на обемен костюм в ярки цветове с пайети и бляскащи панделки, пришити към плата, за да улавят светлината на прожекторите, усилва мистерията допълнително. За всички нас бе очевидно, че Олив има голям опит със скритите отделения и панели. Томас я отведе първо до нашия ПАЛАНКИН (който по това време вече рядко използвахме в представлението, откакто трикът беше станал толкова добре познат) и се оказа, че тя знае съвсем точно къде е скритото отделение и се покачи в него без бавене.
След това с Томас я помолихме да изпълни илюзията, известна като ПАНАИР НА СУЕТАТА, в която младата жена на пръв поглед преминава през огледало. Номерът не е труден за представяне, но изисква сръчност и пъргавина в движенията от страна на момичето. След като й обяснихме механизма, Олив каза, че дотогава не е участвала в такава, но въпреки това ни показа, че може да се извива с похвална бързина.
Оставаше ни само да я изпробваме за физически размери, макар че по това време, вярвам, с Томас бяхме готови да преработим част от реквизита, ако се окажеше прекалено едра. Тревогите бяха излишни. Томас я постави във вътрешността на шкафа, използван за илюзията на име ОБЕЗГЛАВЯВАНЕТО НА ПРИНЦЕСАТА (прословут с тясното пространство на разположение за повечето асистентки и изискващ няколко неудобни минути, прекарани напълно неподвижно), но тя съумя да влезе и излезе от него без проблеми и каза, че не би било проблем и по време на представление.