Негово дело беше гришанската стомана, както и методът за създаване на нечупливо стъкло. Той беше открил формула за течен огън, който се оказал толкова опасен, че унищожил формулата само дванайсет часа след създаването й. По всичко личеше, че всяко упоменаване на муските или на Ковача на кости е било старателно заличено.
Това обаче не ми попречи следващата вечер да се върна в библиотеката и да се заровя в религиозните текстове. Проследих всички документирани позовавания на Свети Илия. Подобно на останалите предания за светците и историята на неговото мъченичество беше потискащо брутална: един орач паднал от плуга в нивата край дома си. Дочул виковете, Илия се притекъл на помощ, но заварил обления в сълзи баща над тялото на мъртвия си син.
Момчето било разпрано от остриетата на плуга, а земята наоколо — подгизнала от кръвта му. Илия съживил момчето, а селяните му се отблагодарили, като го оковали във вериги и го хвърлили в реката, където потънал под тежестта на железните окови.
Подробностите бяха отчайващо неясни. Веднъж Илия беше земеделец, друг път зидар, а трети — дърводелец. Имаше или две дъщери, или един син, или изобщо нямаше деца. Стотици селца си оспорваха честта да са мястото на неговото мъченичество. Освен това в сътвореното от него чудо имаше един малък проблем. Охотно бих повярвала в него, ако Илия е бил Лечител от Корпоралки, но за Иля Морозов категорично се твърдеше, че е Фабрикатор. Ами ако двамата изобщо не бяха една и съща личност?
Нощем стъкленият купол на библиотеката се осветяваше от маслени лампи, а тишината под него беше толкова дълбока, че чак чувах дишането си. Не беше странно, че се чувствам объркана и смазана, докато седя сам-сама в мрака, заобиколена единствено от книги. Но библиотеката си оставаше последната ми надежда, затова продължавах да идвам в нея. Една вечер Толя ме завари свита в любимото си кресло, докато се опитвах да вникна в смисъла на текст на староравкански.
— Не е редно да идваш тук нощем сама. Трябва поне един от нас да те придружава — кисело каза той.
Прозях се и протегнах схванатите си крайници. Единственото, което ме застрашаваше тук, бе някоя претрупана с книги лавица да ми се стовари на главата, но се чувствах прекалено уморена, за да споря с него.
— Няма да се повтори — казах.
— Какво е това? — попита Толя и се наведе да огледа по-добре книгата в скута ми. Толкова беше огромен — все едно някой мечок се присъедини към моите научни занимания.
— И аз не съм много сигурна. Видях я в библиотечния регистър при книгите за Илия, затова я взех, но нищо не мога да схвана.
— Това е списък със заглавия.
— Нима го разбираш? — попитах изненадана.
— Църквата ни отгледа — отвърна той, преглеждайки бегло страницата.
Намръщих се. Много деца бяха отгледани в благотворителни заведения към църквата, но това не ги правеше грамотни за литургическия равкански.
— Какво пише?
Той прокара пръст по буквите под името на Илия. Огромните му ръчища бяха покрити с белези. Изпод ръкава на ризата му от грубо платно се подаваше крайчецът на татуировка.
— Не е кой знае колко — отвърна. — Свети Илия Възлюбения, Свети Илия Съвършения. Обаче има изредени и имената на няколко града, където е правил чудеса.
Цялата се превърнах в слух.
— Може би това е подходящо място, откъдето да започнем.
— Трябва да се поразтърсиш из параклиса. Във вестиария15 също има няколко книги.
Минавах често покрай царския параклис, но никога не бях влизала вътре.
За мен той беше владението на Аппарат и даже когато свещеника вече го нямаше, пак не ме теглеше натам.
— Как изглежда отвътре?
Толя сви огромните си рамене.
— Като всеки параклис.
— Толя — казах, пришпорена от внезапно любопитство, — мислил ли си някога да се присъединиш към Втора армия?
Въпросът ми, изглежда, го засегна.
— Не съм се родил, за да служа на Тъмнейший.
Тъкмо се канех да го попитам за какво точно е роден, когато той тупна с пръст върху страницата.
— Мога да ти преведа това, ако искаш. — После се ухили. — Или просто ще накарам Тамар да го направи.
— Добре — казах. — Благодаря ти.
Той склони глава. Това беше обикновен жест, но той все още стоеше на колене до мен и нещо в позата му ме накара да потръпна.
15
Църковно помещение, където се съхранява църковната утвар и свещеническите одежди. — Б.пр.