— За да ни примами навън — обади се тихо Айнскалдир. — На открит бой.
Свъсил вежди, той прокара палец по острието на камата си.
— Възможно е — отвърна принцът. — Но би трябвало да ме познава по-добре.
— Джосуа…
Джарнауга гледаше оттатък вдигащата лагера войска към утринната мъгла, забулила северния хоризонт.
— От север се задават странни облаци.
Другите се вторачиха нататък, но не видяха нищо, освен смътните очертания на Фростмарч.
— Какви са тези облаци? — запита най-после принцът.
— Буреносни облаци. Абсолютно необичайни. Каквито не съм виждал никога южно от планините.
Принцът бе застанал до прозореца, притиснал чело в хладната каменна рамка и заслушан в ромона на вятъра. Долу пустият двор бе огрян от лунната светлина и дърветата се полюшваха.
Воршева измъкна бялата си ръка изпод кожената завивка.
— Джосуа, какво има? Студено е. Затвори прозореца и си легни.
Той не помръдна.
— Вятърът духа навсякъде — отвърна кротко той. — Не можеш да му попречиш нито да нахлуе, нито да си замине.
— Прекалено късно е за твоите гатанки, Джосуа — прозя се тя и прокара пръсти през черната си коса, която се разпръсна върху чаршафа като черни криле.
— Вероятно за много неща е прекалено късно — добави той, приближи се и седна до нея на леглото.
Погали нежно дългата й шия, но продължаваше да гледа към прозореца.
— Съжалявам, Воршева. Знам, че съм… неясен. Никога не съм бил подходящият човек — нито за учителите си, нито за брат си или баща си… нито пък за теб. Понякога се питам дали не съм се родил в неподходящо време.
Той прокара пръст по бузата й и усети топлия й дъх върху ръката си.
— Когато се вгледам в този свят такъв, какъвто ми се представя, се чувствам безкрайно самотен.
— Самотен ли!? — надигна се Воршева.
Кожената й роба се отметна; гладката плът с цвят на слонова кост грейна под лунната светлина.
— Ти си жесток човек, Джосуа! Продължаваш да ме наказваш за грешката ми, че се опитах да помогна на принцесата. Как е възможно да споделяш едно легло с мен и да се наричаш самотен? Махни се, хленчещо момченце, върви да спиш с някое от онези студенокръвни северни момичета или в някоя монашеска бърлога. Хайде, махай се!
Тя замахна, но той хвана ръката й. Воршева беше крехка, но силна и го плесна два пъти със свободната си ръка, преди той да се търкулне върху нея и да я притисне.
— Кротко, милейди, кротко! — разсмя се той. Тя не се примири и продължи борбата. — Права си — продължи той. — Оскърбих те и те моля за прошка. Предлагам примирие.
Наведе се и я целуна по врата и по поруменялата от гняв буза.
— Ще те ухапя! — изсъска тя. Тялото й трепереше под неговото. — Ужасих се, когато тръгна на бой, Джосуа. Мислех, че ще загинеш.
— И аз бях уплашен не по-малко, милейди. На този свят има много неща, от които да се страхуваме.
— А сега се чувстваш самотен.
— Човек може да е самотен — отвърна принцът и й подаде устната си да я захапе — и в най-изисканата и превъзходна компания.
Свободната й ръка обви врата му и го привлече по-близо. Лунната светлина посребри сплетените им тела.
Джосуа пусна кокалената лъжица в купата със супата и изгледа ядосано образувалите се по повърхността й вълнички. Трапезарията бръмчеше от мърморенето на множество гласове.
— Не мога да ям! Трябва да разбера!
Воршева, която се хранеше мълчаливо, но с обичайния си добър апетит, го стрелна с обезпокоен поглед през масата.
— Какво и да се случва, принце — обади се притеснено Деорнот, — трябва да сте силен.
— Ще трябва да кажеш нещо на хората, принц Джосуа — намеси се с пълна уста Изорн. — Те са развълнувани и объркани. Краля го няма. Защо да не празнуваме?
— Отлично знаете защо! — изсумтя Джосуа и подпря с длан слепоочието си да успокои болката. — Сигурно разбирате, че това е капан — че Елиас не би се предал така лесно!
— Да — съгласи се Изорн, но не изглеждаше особено убеден. — Това обаче не означава, че целият скупчил се като добитък във вътрешната крепост народ… — той посочи с широк жест заобиколилите от всички страни масата на принца хора, някои бяха седнали направо на пода или подпираха стената на трапезарията, тъй като имаше столове само за благородниците, — че тези хора са в състояние да разберат това. Казва ти го човек, прекарал кошмарна зима в затрупания под снеговете Елвритшала.