Глен беше вперил поглед в него с каменно изражение. После стана и направи знак да му донесат сметката.
„Възхищавам се на умението ти да философстваш, Едгар — каза той. — Не, «Карлайл» не е сред любимите ми места за вечеря. Просто те проследих до тук, защото бях решил да те посетя и когато пристигнах, колата ти точно тръгваше. Имах чувството, че може да стане интересно, ако те държа под око. Колко съм бил прав!“
Хайли обърна гръб на Глен и с достойнство се върна на своята маса. Няколко минути по-късно видя Глен на изхода на ресторанта. Тръгваше си.
Седмица по-късно Алън Лъвийн, докторът, който бе лекувал Уинифред, с възмущение го уведоми, че Глен искал от него да прегледа медицинската документация на Уинифред.
— Изхвърлих го от кабинета си — каза разгорещено Алън. — Казах му, че Уинифред разви класически симптоми на ангина пекторис5 и той би си направил голяма услуга, ако проучи текущите статистики колко жени, прехвърлили петдесетте, са получили сърдечен удар. Въпреки това имаше нахалството да се обърне и към полицията. Обадиха ми се от прокуратурата и ме попитаха доста обстоятелствено дали сърдечната недостатъчност може да бъде предизвикана. Отвърнах им, че да си жив в днешно време е напълно достатъчно условие, за да си имаш неприятности със сърцето. Те незабавно отстъпиха и казаха, че обезнаследеният роднина явно се опитва да създава неприятности.
Само че сърдечното неразположение наистина може да се предизвика, доктор Лъвийн. Просто подготвяте интимни малки вечери за скъпата си съпруга. Можете да се възползвате от нейната предразположеност към гастроентерит и да предизвикате достатъчно силни пристъпи, които на кардиограмата да излязат като сърдечни спазми. След доста такива кризи дамата накрая получава един последен, фатален спазъм. Издъхва в присъствието на собствения си лекуващ лекар, който пристига и заварва съпруга доктор да й прави изкуствено дишане. Никой не предлага аутопсия. А дори и да го беше сторил, рискът щеше да бъде минимален.
Единственият риск щеше да се появи, ако си бяха помислили да разследват по-обстойно смъртта й.
Пържолите бяха почти готови. Той майсторски ги подправи с кресон, извади попарените аспержи от тенджерата и донесе от килера половин бутилка бужоле.
Точно беше започнал да се храни, когато телефонът иззвъня. За момент си помисли да не вдига, но после реши, че по това време е опасно да пропуска телефонни обаждания. Плесна салфетката си на масата и побърза към втория апарат в кухнята.
— Доктор Хайли — произнесе той рязко.
От другата страна се чу хлипане.
— Докторе… о, доктор Хайли… Гъртруд е… Гъртруд Фицджералд. Докторе, реших на път за вкъщи да се отбия да видя Една.
Той стисна по-здраво слушалката.
— Докторе, Една е мъртва. Полицията е тук. Паднала. Докторе, можете ли да дойдете незабавно? Говорят за аутопсия. Тя все казваше колко било ужасно да режат мъртви хора. Докторе, знаете каква беше Една, когато си пийнеше. Казах им, че сте идвали в нейния апартамент, че сте я хващали да пие. Докторе, елате и им кажете как сте я намирали понякога. О, моля ви, елате и ги убедете, че е паднала и че няма нужда да й правят аутопсия!
27
Преди да излезе от къщи, Кейти си направи чаша чай и я отнесе в колата. Шофираше с едната ръка, а с другата държеше чашата с гореща течност и я поднасяше към устните си. Възнамеряваше да отнесе на Една кейк и да пият заедно чай. А сега Една беше мъртва.
Как можеше човек, когото бе срещала само веднъж, да й направи такова впечатление? Нима се дължеше само на това, че Една бе толкова добра, така искрено загрижена за пациентите? В повечето случаи хората бяха безразлични и твърде неангажирани. В този единствен разговор с Една миналия месец за Кейти се бе оказало съвсем лесно да й разкаже за Джон.
И Една беше разбрала. Беше казала: „Зная какво е да гледаш как някой умира пред очите ти. От една страна ти се иска мъката за него да свърши веднъж завинаги. Но от друга страна, не можеш да приемеш мисълта, че ще го изгубиш безвъзвратно.“ Тя самата бе изстрадала последиците от такава загуба. „Когато мама и татко починаха, всички мои приятели казаха: Сега вече си свободна, Една.“ А аз ги попитах: „Свободна за какво? Обзалагам се, че ти си се почувствала по същия начин.“
5
Недостатъчно кръвоснабдяване на сърдечния мускул, предшестващо инфаркт, т.е. сърдечен удар — Б.пр.