Оставаше само една пречка. Беше донесъл вкъщи документацията на Кейти де Мейо. Сега щеше да започне да подготвя другата папка, която щеше да предостави на полицията след нейната смърт.
Вместо онова, което му беше разказала за продължителен и обилен мензис през последните няколко години, той щеше да запише: „Пациентката се оплаква от чести и спонтанни кръвоизливи, без връзка с месечния й цикъл.“ Вместо известна рехавост на стените на матката, очевидно наследствен белег, състояние, което може много лесно да се коригира с един най-обикновен кюртаж, той щеше да запише, че са установени признаци на васкуларни8 смущения. Вместо малко по-нисък хемоглобин, щеше да отбележи, че хемоглобинът й хронично варира в рисковата зона.
Отиде в библиотеката. Папката с етикет Катлийн де Мейо, която бе донесъл от кабинета си, лежеше на бюрото му. Взе от чекмеджето нова папка и нанесе отгоре й името на Кейти. В продължение на половин час работи без прекъсване, като се консултираше с оригиналната папка за информация относно анамнезата9. Накрая беше готов. Щеше да отнесе новата папка обратно в болницата. Добави още два абзаца към документацията от кабинета си, онази, която щеше да прибере в стенния сейф, след като приключи.
„Пациентката претърпява незначителна автомобилна катастрофа в понеделник вечерта, 15 февруари. В два часа след полунощ същата пациентка в упоено състояние съзира през прозореца на болничната си стая как настоящият лекар пренася тялото на Ванджи Луис. Пациентката и досега не си е дала сметка, че онова, което е видяла, е реално събитие, а не халюцинация. Леко травматизирана от инцидента, с постоянно кръвотечение. Несъмнено в даден момент тя ще бъде в състояние да си спомни какво е видяла и по тази причина не може да й се позволи да остане като заплаха за настоящия лекар.
В понеделник вечерта на пациентката е направено кръвопреливане в спешния кабинет. Настоящият лекар й предписва второ кръвопреливане под претекст, че е необходимо за операцията в събота. Настоящият лекар, освен това й предписва и антикоагулант10, хапчета кумадин, които да се вземат редовно до петък вечерта.“
Издаде устни и остави писалката. Лесно можеше да си представи как щеше да завърши този отчет:
„Пациентката постъпва в болницата в петък, шест часа вечерта, на 19 февруари с оплаквания за замаяност и обща отпадналост. В 9 часа настоящият лекар, в присъствието на сестра Рендж, установява, че пациентката е получила кръвоизлив. Кръвното налягане бързо пада. С непрекъснато кръвопреливане в 9,45 е извършена спешна операция.
Пациентката Катлийн Поел де Мейо умира в 10,00 часа.“
Усмихна се. Най-накрая този опасен случай щеше да приключи. Всяка подробност бе внимателно обмислена, дори до дежурството на сестра Рендж, която трябваше да застъпи на етажа в петък вечерта. Тя беше млада, неопитна и ужасно се страхуваше от него.
След като прибра папката във временното скривалище в първото чекмедже на бюрото си, той се качи на горния етаж и спа непробудно до шест часа сутринта.
Три часа по-късно направи цезарово сечение на госпожа Делано Олдрич, вследствие на което тя роди здраво момченце, а той прие като абсолютно заслужена придружената с радостни сълзи благодарност на родилката и нейния съпруг.
31
Погребалната служба за Ванджи се състоя в сряда сутринта от десет часа в параклиса на един погребален дом в Минеаполис. Със сърце, свито от жалост към родителите на Ванджи, Крис стоеше до тях, а сподавените им ридания се стоварваха върху него като удари на чук. Можеше ли да постъпи по друг начин? Ако не се беше опитал в началото да предразположи Ванджи, щеше ли сега тя да лежи тук? Ако беше настоял още преди години да отиде заедно с него на брачна консултация, това щеше ли да помогне на брака им? Беше й го предложил, но тя отказа и възкликна: „Не ми трябват никакви консултации. И недей всеки път, когато се разстроя за нещо, да твърдиш, че не съм добре! Точно обратното. Ти никога не се разстройваш. Не се вълнуваш от никого и от нищо. Ти си проблемът, не аз!“
О, Ванджи, Ванджи… Дали истината беше някъде по средата? Той беше престанал да се вълнува твърде скоро, след като се бяха оженили.
Родителите й бяха възмутени, когато разбраха, че Ванджи не може да бъде погребана и тялото й трябва да бъде пренесено отново на изток.