— Тя ми го подаде — каза Пулман неубедително, — за да ми отвлече вниманието и да може да избяга. Бас държа, че е било за това.
Адвокатът дори не си направи труда да запише това обяснение.
Но най-уличаващо от всичко беше твърдението му, че не я познава.
— Виж — каза адвокатът, — ако наистина не я познаваше или не си имал някаква връзка с нея, бихме могли да убедим журито да повярва на всички други твои твърдения.
— Но аз наистина не я познавам. Кълна се.
Адвокатът леко сви рамене.
— Родни, точно там е проблемът.
— Както вече ви казах, предпочитам „Род“.
— Има проблем.
— Какъв? — Пулман се почеса по главата, а белезниците издрънчаха като приглушени камбанки.
— Претърсили са апартамента ти.
— О, така ли? Имат ли право?
Последва смях.
— Арестуван си за предумишлено убийство, нападение, подстрекателство и съучастничество в търговия с дрога. Да, Род, имат право — каза адвокатът.
— О — едва успя да каже Пулман.
— И знаеш ли какво са намерили?
Той знаеше много добре какво са намерили. Облегна се назад и се загледа в пода, като си играеше разсеяно с белезниците, докато адвокатът четеше някакъв документ:
— Стари пластмасови кофички от мляко с отпечатъците на Тами, две бутилки от вино, кутия от билков чай и празни кутии от ягоди. Списания с нейното име на опаковката. Касова бележка с номера от нейна карта от магазин в Бевърли Сентър. Чаша от кафе „Старбъкс“ с отпечатъци от червило и нейно ДНК по ръба…
— ДНК? И това ли са проверили?
— Ченгетата това правят.
— Кълна се, че никога не е влизала в апартамента ми. Всичките тези неща… Аз просто… Ами аз такова… взех ги от боклука ѝ.
— От боклука?
— Видях някои неща зад апартамента ѝ. Не мислех, че е кой знае какво.
— На тоалетката ти има двайсетина нейни снимки.
— Ами просто щракнах тайничко няколко. Тя не гледа в обектива — може да обясните това на ченгетата. Ако я познавах, тя щеше да гледа в обектива, нали?
— Род.
— Не, изслушайте ме. Ако сме били заедно някъде, тя щеше да гледа към мен, към фотоапарата. — Гласът на Пулман потрепери от отчаяние. — Нали се сещате? „Кажи зеле“… Такива неща. Но не е така. Това значи, че не сме били заедно. Логично е. Не мислите ли, че има смисъл?
Пулман замълча, но след малко добави:
— Просто исках да се запозная с нея. Не бяхме близки.
— Намерили са и бинокъл. Според тях си го използвал да наблюдаваш вратата ѝ и да я предупреждаваш, ако някой е решил да нахлуе в апартамента ѝ.
— Това беше, за да мога… за да я наблюдавам. Тя наистина е хубава. — Пулман сви рамене и погледът му се измести отново към пода.
— Според мен единственото нещо, което мога да направя, е да разговарям с прокурора за споразумение. Вярвай ми, нямаме интерес да се явяваме пред съда. Мога да успея да ти издействам петнайсет-двайсет години.
— Двайсет години?
— Ще говоря с тях. Да видим какво ще кажат.
Адвокатът отиде до вратата на стаята за разпити и потропа, за да дойде пазачът. След малко тя се отвори.
— Още нещо — каза Пулман.
Адвокатът се обърна и повдигна вежди.
— Сами Вон.
— Кой?
— Номинирана за Мис Айова. Преди пет години.
— Какво за нея?
— Продадох ѝ една кола и излязохме един път, но тя не прояви интерес и повече не се видяхме. Почти същото нещо се случи и с нея.
— Същото нещо?
— Като Сами. Наблюдавах я повече, отколкото би трябвало.
— Дебнел си я?
Пулман понечи да възрази за термина, но после кимна.
— Арестуваха ме. Затова се преместих тук. Исках да започна на чисто. Да създам истинска връзка.
— Каква беше присъдата ти в Айова?
— Шест месеца условно и една година консултации.
— Май не са имали ефект… консултациите?
— Не, не са.
— Ще прегледам съдебните протоколи. Прокурорът може и да се хване. Но ти стана причина да изпусне важен престъпник, така че ще иска нещо в замяна. Вероятно ще предявят обвинение в преследване и нарушаване на личното пространство. Ще лежиш може би година или осемнайсет месеца.
— По-добре от двайсет години.
— Ще видя какво мога да направя.
Адвокатът прекрачи прага.
— Още един въпрос — каза Пулман, като вдигна очи.
— Какво?
— Полицията ще използва ли всичките неща, които са намерили? Като улики.
— От апартамента ти ли?
— Точно така.
— Вероятно не. Обикновено подбират най-доброто.