Стаите бяха пълни с евтини, покрити с прах мебели и бръмчащи замаяни есенни мухи. Изглеждаше изоставено. Не откриха следи от Дезмънд. Излязоха навън и хвърлиха поглед през прозореца на гаража. Беше празен. Алтман нареди на Рандал да се скрие в храстите пред къщата и да го предупреди, ако се появи някой. После се върна в къщата и започна да я претърсва, като се чудеше колко ли горещ може да стане този „изстинал“ случай.
На двеста метра от пътеката, която водеше към къщата на Хауърд Дезмънд, спря очукана десетгодишна тойота. Шофьорът се подвоуми и насочи колата към малката горичка, далеч от погледите на пътуващите по шосето.
От колата слезе мъж и след като се увери, че автомобилът е добре прикрит, се огледа, за да се ориентира. Отляво се разстилаше езерото и мъжът реши, че вилата трябва да е някъде пред него и малко вдясно. Прецени също, че през гъстата растителност ще му са нужни около петнадесет минути, за да се добере до нея. Това щеше сериозно да ограничи времето му. Трябваше да се движи възможно най-бързо, като в същото време да не вдига шум.
Мъжът тръгна напред, но изведнъж спря и опипа джобовете си. Толкова бързаше да стигне до къщата, че не си спомняше дали бе взел от жабката каквото му трябваше.
Но да, беше у него.
Превит на две и проправяйки си внимателно път, така че да не настъпва сухите клонки, Гордън Уолъс продължи към вилата — надяваше се детектив Алтман да е погълнат от полицейската си работа и да не забележи потайното му приближаване.
Претърсването на къщата не разкри нищо, което да даде основание на Алтман да предполага, че Дезмънд е бил тук през последния месец. Да, детективът намери няколко сметки и изплатени чекове, но адресът, изписан на тях, беше на апартамента на Дезмънд в Уоруик.
Реши да провери и гаража. Възможно бе да попадне на нещо, което убиецът бе изхвърлил от колата и което можеше да се окаже от полза — например листче с упътвания, карта или касова бележка…
Всъщност Алтман откри нещо много по-интересно. Той откри самия Хауард Дезмънд.
По-скоро неговия труп.
В момента, в който Алтман отвори старомодната двойна врата на гаража, долови миризмата на разлагаща се плът. Знаеше откъде може да идва — в дъното на помещението забеляза голям сандък за въглища. Стисна зъби и повдигна капака.
Вътре откри останките — главно скелета, на мъж, висок около метър и осемдесет, напълно облечен, по гръб. Беше мъртъв от около шест месеца — точно времето на изчезването на Дезмънд, спомни си Алтман. Детективът леко повдигна тялото — в задния му джоб намери портфейла на мъжа и, разбира се, шофьорската книжка. Бяха на Дезмънд. ДНК или зъболекарският картон щяха само да потвърдят предположенията му.
Причината за смъртта най-вероятно беше травма на главата, причинена от тъп предмет. Оръжието на убийството не беше в сандъка, но след внимателен оглед на гаража, Алтман намери тежък чук, увит в парцал и скрит на дъното на варел, пълен с боклуци. Върху чука бяха полепнали няколко косъма, които приличаха на тези на Дезмънд. Алтман внимателно остави чука на един от плотовете и огледа гаража.
Някой беше убил Удушвача. Но кой? И защо. Може би това беше отмъщение?
Алтман притвори очи и направи едно от нещата, които вършеше най-добре — даде полет на мисълта си. Твърде много детективи се вторачваха в една мисъл и не можеха да се преборят с първоначалните си заключения. Алтман винаги се пазеше от тази тенденция и затова се запита: „Ами ако Дезмънд не е Удушвача?“
Знаеха със сигурност, че той е подчертавал пасажите в библиотечния екземпляр на „Два смъртни случая в един малък град“. Но беше възможно да го е направил след убийствата.
Писмото, изпратено от Дезмънд до Картър, нямаше дата. Може би — също като репортера Гордън Уолъс — той е прочел книгата след убийствата и е бил поразен от приликата. И е започнал сам да разследва престъпленията.
Удушвачът е усетил това и го е убил.
Но кой тогава беше убиецът?
Точно както беше направил Гордън Уолъс…
Алтман усети нов проблясък: отделни фрагменти от факти се подредиха — всички те имаха връзка с репортера. Да, Алтман само трябваше да ги обмисли. Например, Уолъс беше физически импозантен, темпераментен, груб. На моменти дори заплашителен и страховит. Беше обсебен от престъпността, познаваше полицейските и медицински процедури дори по-добре от някои полицаи. Което, от своя страна, означаваше, че знае как да предугади ходовете на разследването. (Само преди няколко дни успя да се вмъкне в центъра на подновеното разследване, помисли си Алтман). Уолъс притежаваше полицейски скенер „Моторола“ и би могъл да подслушва обаждания, свързани с жертвите. Апартаментът му се намираше на няколко преки от колежа, където беше убита първата жена.