Детективът обмисли следната възможност. Да предположим, че Дезмънд е прочел пасажите, обзело го е съмнение и ги е подчертал, след което е провел няколко телефонни разговори, за да разбере повече за случая. Може да се е обадил и на Уолъс, който като криминален репортер на „Трибюн“ би бил логичният източник на повече информация. Дезмънд се е срещнал с репортера, който го е убил и е скрил тялото му тук.
Невъзможно… Защо тогава Гордън донесе книгата в полицейското управление?
Може би за да хвърли подозрението върху друг?
Алтман се върна отново към импровизираната крипта, за да я проучи още по-внимателно и да се опита да открие някои отговори.
Първото нещо, което Гордън Уолъс забеляза, бе Алтман. Беше в гаража. Репортерът се беше промъкнал на около десетина метра и се криеше зад един храст. Детективът не мислеше кой може да е навън, разчитайки, че Джош Рандал ще го предупреди, ако се появи неканен гост. Но в този момент младият детектив се намираше в началото на алеята — на цели шейсет метра и с гръб към гаража.
Дишайки тежко в есенната горещина, репортерът тръгна приведен през тревата. Спря до сградата, надникна през страничния прозорец и видя, че Алтман е застанал над сандък за въглища в дъното на гаража, държи нещо в ръце и се взира в него.
Идеално, помисли си Уолъс и като пъхна ръка в джоба си се прокрадна до отворената врата, откъдето щеше да има безпрепятствен поглед към мишената.
Детективът беше открил нещо в портфейла на Дезмънд — една визитка — и се взираше в нея, когато чу зад себе си как някаква суха клонка изпращя. Обърна се стреснат. В рамката на вратата се очертаваше мъжки силует. Ръцете бяха вдигнати на височината на гърдите.
Заслепен от струящата светлината, Алтман изкрещя:
— Кой си?
В помещението проблесна светкавица.
Детективът залитна назад, опитвайки се да извади пистолета си.
— По дяволите! — прозвуча глас, който му се стори странно познат.
Алтман присви очи и се взря в светлината, идваща откъм вратата.
— Уолъс! Кучи сине! Какво, по дяволите, правиш тук?
Репортерът се намръщи и вдигна фотоапарата, който държеше. Изглеждаше точно толкова ядосан, колкото и Алтман.
— Опитвах се да направя актуална снимка на момент от работата ти. Но в последния момент ти се извъртя и провали всичко.
— Аз ли провалих всичко? Казах ти да не идваш. Не можеш… — Алтман се задъха от ярост.
— Първата Поправка ми дава право да съм тук — повиши още повече глас репортерът. — Свободата на печата.
— Аз пък имам право да пъхна нахалния ти задник в затвора! Това е местопрестъпление!
— И точно затова искам да направя необходимите снимки — каза репортерът нацупено. После сви вежди — Каква е тази миризма?
Фотоапаратът се отпусна в ръцете му, а дишането му се учести. Изглежда му се гадеше.
— Това е Дезмънд — кимна Алтман към ъгъла. — Някой го е убил. В сандъка за въглища е.
— Убит? Но това означава, че не той е убиецът.
Алтман грабна радиостанцията си и кресна на Рандал:
— Имаме си посетители тук отзад.
— Какво?
— В гаража сме.
Младият полицай се появи след минута на бегом и хвърли презрителен поглед към Уолъс.
— Ти пък откъде се появи?
— Как можа да го пропуснеш? — сопна се Алтман.
— Той не е виновен — каза репортерът, като потръпна от миризмата. — Оставих колата нагоре по пътя. Какво ще кажете да излезем на чист въздух?
Все още ядосан, Алтман изпита перверзно удоволствие от притеснението на репортера.
— Би трябвало да те хвърля в затвора.
Уолъс задържа дъха си и пристъпи към сандъка за въглища, като насочи фотоапарата към трупа.
— Дори не си помисляй! — изръмжа Алтман и издърпа репортера навън.
— Кой го е направил? — попита Рандал, като кимна към тялото.
Детективът не сподели, че за момент се беше усъмнил в самия Гордън Уолъс, но точно преди инцидента с фотоапарата беше открил потресаваща улика за това кой е вероятният убиец на Дезмънд и на двете жени. Той показа визитката.
— Намерих това върху тялото.
На визитката пишеше „Детектив Робърт Флечър. Полицейско управление Грийнвил“.
— Боб? — прошепна шокиран Рандал.
— И на мен ми е трудно да го повярвам — промърмори бавно Алтман, — но когато бяхме в офиса, той дори не спомена, че е чувал за Дезмънд.
— Така е.
— А освен това — продължи той, като кимна към чука — Боб си има хоби, нали помниш. Работи с метали. Този чук може и да е негов.