— Аз съм Дейв Слоан — представи се новодошлият.
Двойката на дивана бяха Агнес и Бил Уилис. На Слоан му направи впечатление почти идентичното им поведение, характерно за хора, прекарали живота си заедно. Татуираният мъж не се представи. Той отиде до климатика, като включи и изключи няколко пъти копчето на компресора.
— Надявам се, че не прекъсвам вечерята ви.
Последва тишина. Беше осем вечерта, но Слоан не видя в мивката мръсни чинии от вечеря.
— Не — бе тихият отговор на Агнес.
— Тук няма никаква храна — обади се татуираният с рязък тон, погледна гневно климатика, сякаш имаше намерение да го изрита през прозореца, но се сдържа и се върна на мястото, където беше седял, преди да отвори вратата — вехто кресло, все още влажно от потта, стичала се по тялото му.
— Телефонът е ей там — посочи Бил.
Слоан му благодари и отиде в кухнята. Обади се на Пътна помощ. Когато се върна обратно в стаята, Бил и по-младият мъж веднага прекъснаха разговора, който водеха.
Слоан погледна Бил и каза:
— Ще ме издърпат до Хатфийлд. Колата ще бъде тук до двайсет минути. Мога да изчакам отвън.
— Не — възрази Агнес и веднага се сви — като че ли усети, че е отговорила прекалено прибързано и хвърли на татуирания мъж кос, притеснен поглед, сякаш се опасяваше, че може да бъде ударена.
— Вън е много горещо — каза Бил.
— Не е по-горещо от тук — отговори татуираният мъж хапливо и се ухили ехидно.
Устните му бяха подути, а над горната бяха избили капчици пот. Гледката накара Слоан да потръпне от отвращение.
— Седнете — покани го Бил любезно.
Слоан се огледа — единственото незаето място за сядане беше неудобно канапе, покрито с басмена покривка в розово и зелено на огромни цветя. Крещящият десен, съчетан със задухата в стаята и нервното поведение на татуирания мъж изостриха до краен предел нервите му.
— Да ви почерпя ли нещо? — попита жената.
— Може би чаша вода, ако не ви затруднява много — каза Слоан, бършейки с ръка лицето си.
Жената се надигна.
— Забележи — обади се татуираният заядливо, — че не си направиха труда да ме представят.
— Ами, не исках… — отвори уста Бил.
Мъжът махна с ръка да млъкне.
— Казвам се Грег — каза той и за миг замълча. — Техен племенник съм. Наминах да ги видя за малко. Нали, Бил? — обърна се той към по-възрастния мъж. — Не си ли прекарвахме страхотно в добрите стари времена, а?
Бил кимна, гледайки надолу към протрития килим.
— Добрите стари времена — промълви тихо Бил.
Слоан изведнъж долови нещо — някакъв странен шум, подобен на драскане. Последва слаб удар по стената. Изглежда никой друг не го чу. Когато Агнес се върна и му подаде чашата с вода, той вдигна към нея поглед и веднага изгълта половината.
— Мислех си, че можеш да погледнеш колата на господин Слоан, Бил. Защо двамата с Грег не ѝ хвърлите едно око — предложи Агнес.
— Дейв — каза Слоан, — моля, казвайте ми Дейв.
— Може би ще спестите на Дейв доста пари — продължи тя.
— Не е… — започна Бил.
— Изобщо не искаме да правим такова нещо — прекъсна го Грег. — Твърде много работа е за такава жега. Пък и като го гледам тоя Дейв, си мисля, че може да си позволи свестен монтьор. Изглежда ми като човек, който се въргаля в мангизи. Така е, нали, Дейв? С кво се занимаваш?
— С търговия.
— И с кво търгуваш?
— Продавам компютри. Хардуер и софтуер.
— Не им вярвам на тия машинарии. Обзалагам се, че съм единственият човек в страната без имейл.
— Не е точно така. Четох, че цели осемдесет милиона също нямат — каза Дейв.
— Децата, например — възрази му Бил.
— Като мен, а? Аз и децата? Туй ли искаше да кажеш?
— О, не — побърза да се поправи Бил. — Просто си говорех, не исках да те обидя.
— А ти, Грег? — обърна се Слоан към младия мъж. — Ти в кой бизнес си?
Татуираният мълча около минута.
— Аз работя с двете си ръце… Искам обаче да знам какво прави Бил?
По лицето на Бил бързо премина сянка.
— Бях в застрахователния бизнес. А сега си търся друга работа — отвърна Бил.
— Той скоро отново ще започне работа, нали Бил? — заобяснява Грег.
— Надявам се.
— Сигурна съм, че ще си намери — каза Агнес.
— Ние всички сме сигурни. Хей, Слоан, мислиш ли, че Бил може да продава компютри?
— Не мога да кажа, но за себе си знам, че си обичам работата.
— Май си добър в нея?