— О, много съм добър — кимна Слоан.
— А защо точно компютри?
— Защото сега има голям пазар за това, което прави компанията ми. За мен няма значение какво точно продавам. Може би другата година ще продавам радиатори или нов вид медицински лазер. Ако мога да направя пари от това, аз ще го продавам.
— Защо не ни разкажеш нещо за тия твои компютри? — попита Грег.
Слоан вдигна оправдателно рамене.
— Ще ви отегча.
— Аха, ние не искаме да отегчаваме никого, особено пък децата като мен. Не и когато имаме такава приятна компания, цялото семейство заедно… семейство — Грег удари по облегалките на фотьойла с огромните си ръчища. — Мислиш ли, че семейството е важно, Дейв? Аз мисля. Имаш ли семейство, Дейв?
— Починаха. Най-близките ми починаха.
— Всички ли? — попита Грег с нескрито любопитство.
— Родителите и сестра ми.
— Как починаха?
След този неудобен въпрос Агнес погледна Грег с възмущение, но Слоан не се смути.
— Катастрофа.
— Катастрофа? — Грег кимна. — И моите си отидоха — добави той с равен глас.
Което означаваше, че щом Грег беше техен племенник, Бил и Агнес също са загубили близък. Но двамата не показаха никакви емоции, когато Грег спомена за загубата.
Звукът от климатика сякаш заглъхна, когато тишината, настанила се между тримата, изпълни малката душна стая. Тогава Слоан отново чу онзи глух бумтящ шум. Изглежда идваше иззад затворената врата в коридора, но като че ли само той го чу. Само след миг звукът се повтори, а след това изчезна.
Грег се надигна и отиде до термометъра, закачен на стената. Сребриста жичка се губеше в дупка, косо пробита в рамката на прозореца. Той чукна живачното стълбче с нокът.
— Не е наред — обяви той. После се върна обратно при тримата. — Нали чух новините. Преди да тръгна. Казаха, че е 37 градуса на сянка. Било рекорд, тъй рече говорителят. Аз се замислих. Трийсет и седем градуса — че това е температурата на човешкото тяло. И знаете ли кво ми хрумна?
Слоан се вгледа в мрачните, оживени от някаква мисъл очи на мъжа. Но не каза нищо. Не проговориха нито Бил, нито Агнес.
— Разбрах, че няма разлика между живота и смъртта — продължи Грег. — Никаква. Кво мислиш за това?
— Няма разлика ли? Не те разбирам — поклати глава Слоан.
— Ето например, да вземем един лош човек. Какъв по-точно лош човек да използваме за примера? Може би човек, дето не си връща заемите. Кво ще кажеш? Добре. Значи туй, дето искам да кажа, е че не неговото тяло, а неговата душа е всъщност измамникът. Като хвърли топа, кво ще обикаля наоколо? Душата на един измамник. Така стоят нещата и с добрия човек. Около нас ще обикаля една добра душа, след като едно добро тяло си е заминало. Или пък убиец, например. Като изпържат един убиец, ще остане да се мотае какво — душата на убиеца.
— Това е интересна мисъл, Грег.
— Ето как го виждам аз — продължи оживено мъжът. — Тялото е една душа, загрята до трийсет и седем градуса.
— Трябва да помисля по този въпрос.
— Ето виж… наште са мъртви — и твойте, и мойте — не спираше Грег.
— Така е — потвърди Слоан.
— Но дори когато са си отишли — отбеляза философски Грег, — ти все още можеш да си имаш неприятности заради тях, така ли е?
Той отново седна във влажното, изцапано кресло и скръсти крака. Не носеше чорапи и Слоан видя още една татуировка — започваше от глезена му и продължаваше нагоре. Беше чувал, че татуировките на глезена са сред най-болезнените, защото иглата стигала до костта. Подобна татуировка беше нещо повече от украса на тялото, тя беше предизвикателно напомняне, че човекът, решил се да си я направи, е победил болката.
— Неприятности ли?
— Родителите ти могат да ти причинят мъка заради туй, че са мъртви.
Всеки психиатър може да ти го каже, помисли си Слоан, но реши, че това е свръхвъзможностите на Грег, който прокара масивното си ръчище по мократа си от пот глава. На нея имаше солидна рана. Подобна имаше и на другата си ръка.
— Стана преди няколко години.
— Какво се случи? — попита Бил.
Слоан забеляза, че Агнес е накъсала книжната салфетка, която държеше в ръка.
— Виж кво, нямам намерение да си изпявам биографията пред непознати — каза Грег раздразнен.
— Съжалявам — веднага се извини Бил.
— Просто давам пример. Имах предвид, че някой, който е мъртъв, пак може да ти създава проблеми. Съвсем ясно е. Беше кучка, когато беше жива, кучка си остана и когато умря. Бог ѝ е дал душа, която да създава проблеми. Ти вярваш ли в Бог, Слоан?
— Не.
Агнес трепна.
Слоан погледна към трите разпятия на стената.