— Всичко е наред, скъпа, можеш да им кажеш.
— Когато Бил загуби работата си миналата година, изобщо нямахме понятие какво ще правим. Имахме съвсем малко спестявания и работата ми в библиотеката, която сами разбирате, никак не е добре платена. Затова трябваше да вземем назаем. В банката дори не пожелаха да разговарят с нас, затова се наложи да се обадим на Грег.
Видимо засрамен, Бил поклати глава.
— Той е най-богатият във фамилията.
— Той ли? — учуди се шериф Милс.
— Да — потвърди Агнес. — Той е водопроводчик… прощавайте, доставчик на водопроводни системи. Гази в пари. Има осем камиона. Наследи бизнеса от брата на Бил, когато той почина.
— Той ми даде заем — продължи съпругът. — Настоя за втора ипотека на къщата, разбира се. И за голяма лихва. Много по-голяма от тази на банката. Държа се наистина противно. В интерес на истината ние рядко се виждахме… и с него, и с баща му. С брат ми никак не се имахме. Но Грег все пак ни зае пари — никой друг не би го направил. Мислех си, че ще мога да си намеря друга работа, но и досега нищо не е излязло. Сам разбираш, че дойде един момент, в който вече не можех да му плащам вноските и затова престанах да отговарям на обажданията му. Не знаех какво да му кажа. Най-накрая тази вечер той сам дойде у нас, без да ни предупреди. Вдигна страшен скандал. Заплашваше ни, че ще ни вземе къщата, че ще ни изгони на улицата…
— Точно тогава се появи господин Слоан. Надявахме се той да остане. Беше кошмарно да седим и да слушаме как ни обижда и заплашва.
— Слоан каза, че този Грег бил ранен. Нещо като рани от нож.
— Предполагам, че е станал някакъв инцидент в работата му.
— А какво е имал предвид племенникът ви, като е разказал за някаква жена, починала преди няколко години?
Бил кимна и отговори:
— Не ни каза точно какво е имал предвид. — Той погледна към Агнес. — Предполагам, че сигурно става въпрос за неговата приятелка. Тя загина при автомобилна катастрофа и Грег трябваше да се грижи за сина ѝ няколко месеца. Беше доста неприятно — Грег не е най-добрият баща, който човек може да си представи. Най-накрая сестра ѝ взе момчето.
Шерифът се спомни и още нещо, което беше споменал Слоан.
— Той каза, че е чул някакъв шум в другата стая. Сторил му се подозрителен.
Агнес силно се изчерви.
— Беше Санди — каза тя, след като леко се покашля.
— Дъщеря ви?
Последва кимване, но Агнес явно не пожела да продължи.
— Дойде вкъщи с приятеля си — обясни Бил. — Отидоха в стаята ѝ, за да си смени униформата, преди да излязат. И можете да си представите какво са правили… Казах ѝ да се съобразява с нас. Да не идва вкъщи с него, когато и ние сме тук. Обаче на нея изобщо не ѝ пука.
„Значи всичко е било едно голямо недоразумение“ — заключи с горчивина шериф Милс.
— И вие си помислихте, че Грег е убиецът? — засмя се леко Бил. — Това е доста пресилено.
— Изобщо не е пресилено — възрази му шерифът. — Помисли сам. Затворникът е избягал в пет часът. Имал е достатъчно време да открадне кола в Дюран и да стигне до вашата къща.
— Сигурно с така — вдигна рамене Бил.
Шерифът тръгна към вратата и понечи да я отвори.
— Чакай малко, Хал — спря го Бил. — Дюран ли каза?
— Точно така. Там е затворът, от който е избягал онзи психопат.
Бил погледна към Агнес.
— Онзи Слоан не каза ли, че идва тъкмо от Дюран?
— Да, каза. Сигурна съм.
— Наистина ли? — попита шерифът и се върна обратно в стаята. — Какво друго знаете за него?
— Не много. Само, че продавал компютри.
— Компютри ли? — намръщи се шерифът. — По тия места?
— Така каза.
Това беше странно — Хатфийлд едва ли беше най-високотехнологичната зона в щата. Най-близкият магазин за компютри беше на петнайсет мили южно от града.
— Нещо друго? — попита шерифът.
— Беше доста уклончив, като си помисля сега. Почти нищо не каза за себе си. Освен че родителите му били починали.
— Но не изглеждаше особено тъжен от този факт — допълни Агнес.
Слоан беше на същата възраст и със същия ръст като убиеца. И имаше тъмна коса.
По дяволите — наруга се мислено шерифът. — Дори не погледнах шофьорската му книжка, а само визитката му. Може да е убил истинския Слоан и да е откраднал колата му.
— И още нещо. Той каза, че колата му прегряла — продължи да разсъждава на глас Бил. — Един търговец би трябвало да кара нова кола. А да сте чували някоя нова кола да прегрява? Едва ли се случва. И особено пък през нощта.
— О, пресвета Дево — възкликна Агнес, скръствайки ръце от ужас, явно намерила изключение от правилото за богохулстването. — И той беше тук, в къщата ни!