— Ако не бяхте вие, сега щях да си бъда вкъщи във ваната.
— Прав сте.
— Ще ви взема двайсетачка плюс таксата за превоза с камиона.
При друга ситуация Слоан би се пазарил, но сега искаше час по-скоро отново да потегли. Затова плати и се качи в колата. Запали я и пусна климатика на най-силната степен. Излезе на главната улица и се насочи към изхода на града.
Десет мили източно от Хатфийлд, близо до междущатската магистрала, той се насочи към паркинг с автобусна спирка на „Грейхаунд“. В този час на нощта паркингът беше безлюден. Слезе и отвори багажника.
Поглеждайки вътре, той кимна към младия брадат мъж в затворнически гащеризон. Мъжът премигна болезнено от светлината на лампата над тях и пое дълбоко дъх. Лежеше свит в родилна поза.
— Как си? — попита Слоан.
— Исусе! — изхъхри Тони Уиндъм, въртейки стреснато глава. — Горещо ми е… замаян съм… И всичко ме боли.
— Излез бавно.
Слоан помогна на беглеца да излезе от багажника. Дори с брадата и мократа от пот коса той изглеждаше повече като банкер, отколкото като сериен убиец — въпреки че тези две занимания не се изключваха взаимно, помисли си Слоан.
— Съжалявам — каза търговецът. — Отне повече време, отколкото предполагах, за да дойдат да ме вземат от сервиза. После трябваше да чакам шерифа в полицейското управление.
— Изпих две кварти вода — каза Уиндъм — И още не ми се пикае.
Слоан огледа пустия паркинг.
— На всеки час има автобус към Кливлънд. Тук съм сложил билет и фалшива шофьорска книжка — каза той, като подаде на Уиндъм найлонова торбичка, в която имаше и някои тоалетни принадлежности, и дрехи за преобличане. Убиецът мина зад колата и се преоблече в дънки и тениска с надпис „Зала на славата на рокендрола“. Остави затворническите си дрехи в колата. После клекна и обръсна брадата си с минерална вода, използвайки пръстите си, за да се увери, че е успял добре да махне мустаците си. Когато свърши, събра косата си под бейзболната шапка.
— Как изглеждам?
— Като съвсем нов човек.
— По дяволите — каза младият мъж. — Ти го направи, Слоан. Много си добър.
Търговецът беше срещнал Тони Уиндъм в библиотеката на затвора преди месец, когато ръководеше ъпгрейдването на компютърната система на затвора. Той откри у Уиндъм чар, хъс и страст — същите способности, които бяха направили Слоан първокласен търговец. Двамата си допаднаха. Най-накрая Уиндъм предложи своята оферта за единственото нещо, което Слоан можеше да му продаде — свободата. Нямаше пазарлъци. Слоан определи цената на три милиона — сума, която богатият наследник уреди да бъде преведена в анонимна банкова сметка отвъд океана.
Планът на Слоан беше да изчакат някой от най-горещите дни в годината, и с помощта на компютрите да прекъснат електричеството и охранителната система, симулирайки токов удар. Това щеше да даде възможност на Уиндъм да се прехвърли през оградата. После Слоан щеше да го вземе с колата си, като го скрие в багажника, в който специално бяха пробити дупки, за да влиза въздух и беше оставен голям запас от вода.
Слоан беше предвидил, че щом открият бягството му, по пътищата щяха да бъдат поставени блокади и всяка кола щеше да бъде претърсвана. Затова спря колата си близо до една от малкото къщи край шосе 202 и остави охладителната течност от радиатора да изтече, така че колата му да прегрее. След това възнамеряваше да отиде до къщата с молба да се обади за помощ. Имаше намерение да научи някои неща за обитателите ѝ, така че да може да представи правдоподобна история пред ченгетата за някакви подозрителни действия там и така да отвлече вниманието им, за да не претърсят колата му. Но не беше се надявал на такъв дяволски късмет като този да попадне на лудия водопроводчик Грег.
Разбрах, че няма разлика между живота и смъртта. Никаква. Кво мислиш за това?
Слоан даде на Тони Уиндъм петстотин долара.
Убиецът стисна ръката на Слоан. После се намръщи.
— Предполагам се питаш дали сега, когато съм навън, смятам да се поправя. Дали смятам да продължа да се държа така както преди. С момичетата имам предвид.
Слоан вдигна ръка, за да го спре.
— Аз ще ти дам урок за моята работа, Тони. Щом веднъж сделката е сключена, добрият търговец никога не мисли какво ще прави клиентът му с продукта.
Младият мъж кимна и тръгна към автобусната спирка, като преметна торбата през рамо.
Слоан се качи в служебната си кола и запали. Преди да потегли, отвори папката си и прегледа заявките за утре. Възможностите са добри, помисли си той доволно, включи отново климатика с пълна сила, излезе от паркинга и се насочи на изток да потърси хотел, където да прекара нощта.