Мъжът се дръпна назад и премигна. После изстреля едно автоматично:
— Да ти го начукам.
С полуусмивка на лицето, Рики не мръдна от мястото си, като остави бедното копеле да си представи какво ще се случи, ако случайно някоя негова слюнка вземе, че улучи Рики по челото.
Минаха няколко секунди.
Най-накрая типът изгълта наведнъж каквото беше останало от бирата му, надигайки бутилката с трепереща ръка и опитвайки се да запази поне малко достойнство, се запъти към вратата, като се смееше и мърмореше: „Педераст, долен педераст!“
Рики му обърна гръб.
— Извинявам се за това — обърна се господин Костюмарът към Рики, като извади пари, за да плати питиетата.
— Не, ти остани — нареди Рики.
— Аз ли?
— Да, ти.
Мъжът се поколеба, но седна обратно на стола.
Рики надникна в куфарчето и видя снимки на няколко нелоши яхти.
— Просто трябва да държа нещата под контрол тук, знаеш как е. Да пазим реда.
Господин Костюмарът бавно затвори куфарчето, отмести поглед към плаката е изтеклата промоция на бира и зацапаните постери на разни спортисти, а после към паяжините по ъглите.
— Това твоят бар ли е?
Барманът беше в другия край и не можеше да чуе.
— Малко или много — каза Рики.
— От Джърси е — кимна костюмираният към вратата, през която току-що беше излязъл типът с коженото яке. Сякаш това обясняваше всичко.
Сестрата на Рики живееше в Джърси и той се почуди дали трябва да се чувства обиден от забележката. Той беше лоялен човек. Но после реши, че лоялността няма нищо общо с щатите или градовете и други такива простотии.
— Май му се изпразни джоба, а?
— Бизнесът тръгна кофти.
— Аха. И колко?
— Не знам.
— Дай му още една бира — викна Рики на бармана и после се обърна отново към изтупания си събеседник. — Ти си правел бизнес с него и не знаеш колко пари е изгубил?
— Онова, което не знам — каза мъжът, забил очи в очите на Рики, — е поради каква шибана причина трябва да ти снасям каквото и да било?
Моментът беше напрегнат. Оттук нататък ситуацията можеше доста да се оплете. Последва наелектризирано мълчание. Тогава Рики се засмя:
— Брей как се върза.
Бирата пристигна.
— Рики Келъхър — чукна той своята бутилка в бутилката на събеседника си.
— Боб Джардино.
— Май съм те виждал някъде. Наоколо ли живееш?
— Предимно във Флорида. Но идвам тук по бизнес. И в Делауеър, и в Балтимор, Джърси, Мериленд.
— Така ли? Аз имам вила и ходя доста често там.
— Къде по-точно?
— В Ошът сити. Пет спални, съвсем на брега. — Рики не поясни, че тя беше на Ти Джи, а не негова.
— Супер — кимна мъжът впечатлен.
— Така е. Но се оглеждам и за някои други местенца.
— Човек никога не може да има прекалено много имоти. По-добро вложение са, отколкото акциите.
— Справям се добре на Уол стрийт — каза Рики. — Човек трябва да знае какво да търси. Не можеш да купиш някакви акции просто ей тъй, нали разбираш, защото са секси. — Беше чул фразата в едно телевизионно шоу.
— Много вярна приказка — сега Джардино чукна бутилката си в тази на Рики.
— Видях някои не лоши лодчици — кимна Рики към куфарчето. — Това ли е твоят бизнес?
— Наред с другите неща. А ти, Рики, с какво се занимаваш?
— С много неща. Най-вече тука наоколо. Е, и на някои други места. Мериленд, както ти казах. Правят се добри пари. Ако човек има набито око.
— А ти имаш набито око, така ли?
— Мисля, че имам. И много ми се иска да знам какво вижда то точно сега.
— Какво, твоето око ли?
— Аха.
— И какво вижда?
— Ментърджия.
— Какво?
— Спец по шашмите.
— Знам какво е ментърджия — настръхна Джардино. — Имах предвид какво те кара да мислиш, че аз съм такъв?
— Ами, например, не си дошъл в Хени…
— В Хени ли?
— Тук. В „При Ханрахан“.
— О.
— … да продаваш на някакъв скапаняк лодка. Така че какво стана в действителност?
Джардино цъкна и не каза нищо.
— Виж — изшептя Рики. — Аз съм стабилен. Питай който си искаш на улицата.
— Няма нищо за казване. Сделката пропадна — това е всичко. Случва се.
— Не съм ченге, знам, че си го мислиш — Рики се огледа, бръкна в джоба си и измъкна торбичка хашиш, който носеше за Ти Джи. — Ако бях ченге, мислиш ли, че щях да имам такова нещо?
— Виж, не мисля, че си ченге. Изглеждаш ми стабилен пич. Но нямам намерение да си изпявам всичко на всеки стабилен пич, когото срещам по улицата.
— Това е ясно. Само че… Просто се чудех дали има някаква възможност да правим бизнес заедно?