— Какво?
— Вече сме обяд, друже. Виж си цъкалото. Да не мислиш, че ще е лесно да придумам някой. Трябва да търча цял следобед като шугава овца. Пък да не говорим за риска. Доковете са пълни с куки, митничари, войници с пушки — като конски мухи са… Не, не може за по-малко. Хилядарка. — Слоат натъпка още едно парче ябълка в устата си и го задъвчи.
— Добре — съгласи се намръщен Гудкесъл.
Мъжете си стиснаха ръцете.
— Дай ми някаква предплата. Налага се да понамажа някоя и друга ръка.
Гудкесъл измъкна кесията си и отброи няколко монети.
— Не тъй, шефе — засмя се Бил. Огромната му ръка се протегна и издърпа цялата кесия. — Много ти мерси… А кога ще получа останалото?
Гудкесъл погледна джобния си часовник.
— Ще имаш парите към четири. Ще можеш ли да уредиш дотогава нещата?
— Нямай грижа — каза Слоат.
— Ела в магазина.
Слоат присви очи и изгледа Гудкесъл изпитателно:
— Щом не искаш да ми изтропаш кво си направил, хубаво, обаче я ми кажи, безопасно ли е човек да се среща с тебе?
Антикварят глухо се засмя.
— Ти сигурно си чувал израза: Да победиш някого със собственото му оръжие?
— Ами чувал съм го.
— Ей това смятам да направя. Не се притеснявай. Знам как да уредя да сме сами.
Гудкесъл въздъхна още веднъж и излезе от кръчмата.
Слоат го проследи с поглед, размишлявайки доволен. Хилядарка за няколко часа работа.
Отчаянието, каза си той, си е страшно готина работа.
Пет минути преди четири Питър Гудкесъл очакваше неспокойно пристигането на Бил Слоат.
Въпреки усилията си да избегне примката на закона, той се стараеше да си дава вид, че си върши работата по обичайния начин. Но постоянно държеше под око улицата. Скоро забеляза двама цивилни полицаи, преструващи се на зяпачи, които нямат друго занимание, освен да наблюдават работниците, ремонтиращи водопровода. Но беше съвсем очевидно, че вниманието им изцяло е заето от Гудкесъл и магазина му.
Антикварят пусна в ход плана си. Той повика Маркъм и още един млад мъж, когото използваше редовно за транспортиране на мебели от и към домовете на клиентите си. Стараейки се нарочно да изглежда тайнствен, Гудкесъл даде на младия мъж увита в хартия музикална кутия. Поръча му да я отнесе в собствената му къща колкото е възможно по-скоро. Забелязвайки тези подозрителни маневри, единият от детективите тръгна след младия мъж веднага щом той излезе от магазина, предполагайки, че е възможно в кутията да се намира плячката или някое уличаващо доказателство.
После Гудкесъл освободи Маркъм за остатъка от деня и му даде подобен пакет с указания да го отнесе вкъщи със себе си и да провери дали механизмът работи добре. Останалият пред магазина детектив видя, че занаятчията излиза отвътре с обемист пакет под мишница и след моментно колебание реши, че е по-добре да последва този потенциален източник на улики, вместо да остане пред магазина.
Гудкесъл внимателно огледа улицата, но не видя повече полицаи. Работниците си бяха тръгнали и тя беше пуста, с изключение на мъж и жена, които се спряха пред витрината на магазина, а после влязоха вътре. Докато разглеждаха изложените доспехи, Гудкесъл им се извини с думите, че се връща след малко и след още един поглед навън към празната улица влезе в офиса си и затвори вратата след себе си.
Отметна турския килим и отвори тайния панел, а след това и сейфа. Той тъкмо посягаше към вътрешността му, когато усети полъх върху лицето си и разбра, че вратата на офиса му е отворена.
Гудкесъл скочи, изкрещявайки „Не!“. Той видя пред себе си съпруга от двойката, влязла в магазина, с насочен към него голям пистолет Уебли.
— Мили боже! — задъха се Гудкесъл. — Вие искате да ме ограбите!
— Не, сър, тук съм, за да ви арестувам — отвърна му спокойно мъжът. — Не мърдайте. Не искам да ви нараня. Но ще го направя, ако не ми оставите избор.
После наду полицейска свирка, която издаде пронизителен звук. Миг по-късно Гудкесъл видя, че вратата на магазина зейна отворена и вътре се втурнаха двама цивилни и двама униформени полицаи от Скотланд ярд. Жената, играла ролята на съпруга, им махаше с ръка, викайки: „Сейфът е тук вътре.“
— Отлично! — възкликна доволен един от инспекторите — слабият тъмен мъж, който беше в магазина сутринта, преструвайки се на клиент.
Другият детектив, облечен почти по същия начин: черен балтон, дневен костюм и бомбе, беше по-висок и по-светъл от него с разрошена лененоруса коса. Двамата полицаи хванаха антикваря за ръцете и го изведоха от офиса в магазина.