— Какво означава това? — извика Гудкесъл.
— Имам заповед за арест — каза инспекторът с бледото лице.
Полицаите го претърсиха и като не намериха оръжие, го пуснаха. Инспекторът, който бе влязъл под ръка с жената в магазина, замести своя Уебли с бележник. Другите двама цивилни детективи освободиха жената с благодарности и тя им каза, че се връща в полицейския участък, където могат да я намерят, ако им потрябва за нещо.
— Искам да знам какво става? — възмутено попита Гудкесъл.
Инспекторът с бледото лице се обърна към слабия мъж, очевидно негов началник, който го изгледа изучаващо.
— Вие сте човекът, ограбил апартамента на Робърт Мейхю — каза той.
— Кой? Кълна се, че не разбирам за какво ми говорите.
— Моля ви, господин Гудкесъл, не обиждайте нашата интелигентност. Вие ме видяхте в магазина си тази сутрин, нали?
— Да.
— От моята визита в магазина ви аз се върнах с проба от мебелната вакса върху няколко дървени предмета. Субстанцията е идентична с тази, от която намерихме следи в дрешника на лорд Мейхю — материал, с който нито той, нито неговите слуги са влизали в контакт. Намерихме също конски косъм, подобен на този, който аз отскубнах от един от вашите столове.
— Не знам…
— А как ще коментирате факта, че червеният прах на улицата пред магазина ви е същият, какъвто намерихме върху стъпалата на стълбата, използвана за проникване на първия етаж в жилището на лорд Мейхю? Не отричайте, че вие сте крадецът.
— Разбира се, че отричам. Това е абсурд!
— Претърсете сейфа — нареди главният инспектор на униформените полицаи, кимайки към офиса в задната част на магазина. После се обърна отново към Гудкесъл: — Когато бях тук предишния път, се опитах да отгатна къде бихте могъл да направите скривалище за плячката от грабежите ви. Но в магазина ви има прекалено много вещи, което предлага прекалено много възможности за тайни хранилища, чието търсене можеше да ни отнеме седмица. Затова ние поставихме онези двама детективи пред магазина ви. Искахме да ви накараме да повярвате, че скоро ще бъдете арестуван. Както и предполагахме, вие ги отстранихте… по мое мнение в преследване на два пакета без никакво значение от гледна точна на набавяне на улики.
— Онези доставки преди малко ли? — надигна глас Гудкесъл. — Изпратих една музикална кутия вкъщи, за да поработя над нея довечера. А другата взе моят служител със същата цел.
— Това го твърдите вие. Но според мен извъртате.
— Вашите подозрения са съвсем неуместни. Аз…
— Моля, разрешете ми да завърша. Когато изпратихте нашите хора за зелен хайвер, това ни подсказа, че смятате съвсем скоро да избягате. Затова моят колега и една машинописка от участъка влязоха в магазина като клиенти — задача, която те очакваха от няколко часа. — Той се обърна към полицая, изиграл ролята на съпруг и добави: — Отлична работа, между другото.
— Благодаря за признанието.
Главният инспектор се обърна отново към Гудкесъл:
— Тази семейна двойка приспа вашите подозрения и подтикван от спешното ви бягство, вие бяхте така любезен сам да ни отведете до сейфа си.
— Кълна се, че съм само един антикварен търговец и занаятчия. Нищо друго.
Детективът с бледото лице цъкна недоволно с език, докато „съпругът“ продължи да пише всичко чуто в бележника си.
— Сър — обърна се към него единият от полицаите, изпратени да претърсят сейфа в офиса, — има проблем.
— Сейфът заключен ли е?
— Не, сър. Вратата му беше отворена. Проблемът е, че пръстенът не е вътре.
— Пръстен? — повтори Гудкесъл.
— А какво има вътре? — попита високият слаб детектив, без да обръща внимание на антикваря.
— Пари, сър. Това е всичко. Около петстотин паунда.
— Гвинеи ли са?
— Не, сър. Предимно банкноти. Но никакво злато.
— В него съхранявам някои тайни рецепти. Повечето от търговците имат сейфове.
Намръщен, главният инспектор влезе в офиса след полицаите и започна нещо да им говори. Но в този момент вратата на магазина се отвори отново и вътре влезе Бил Слоат. Бандитът видя полицаите и инспекторите и понечи да избяга. Но двамата полицаи веднага се втурнаха след него, хванаха го и го довлякоха обратно вътре.
— Я виж ти кой долетя в кафеза! Бил Слоат Лудия — възкликна инспекторът с бомбето, вдигайки вежда нагоре. — О, ние те познаваме, да, да. Значи и ти си в играта заедно с Гудкесъл, така ли?
— Не съм, ченге.
— Я дръж приличен тон.
Гудкесъл се заоглежда неспокойно.
— Но, господа, за бога, господин Слоат не е направил нищо лошо. Той идва понякога да разглежда стоката ми. Сигурен съм, че и сега е дошъл за това.