Главният инспектор се обърна към него:
— Чувствам, че нещо криете, Гудкесъл. Кажете какво има.
— Нищо, наистина.
— Ти май ще ни дойдеш на гости малко по-рано отколкото бяхме планирали, господинчо, ако веднага не ни кажеш всичко.
— Затваряй си скапания плювалник — измърмори Слоат.
— Я да млъкваш — ревна единият от полицаите.
— Продължавай, Гудкесъл. Кажи ни.
Антикварят преглътна мъчително.
— Този мъж тероризира цялата Грейт Портланд стрийт! — каза той. — Постоянно ни измъква пари и вещи и ни заплашва, че ще изпрати горилите си от „Зеления човек“, ако не му платим. Идва всяка събота да си иска рекета.
— Чухме слухове за това — каза детективът с русата коса.
Главният инспектор изгледа Гудкесъл изпитателно.
— Но днес е понеделник, не е събота. Тогава защо е тук днес?
— Предупреждавам те… — кресна Слоат на антикваря.
— Още една дума и ще видиш звезди посред бял ден, Слоат — заплаши го полицаят.
Гудкесъл си пое дъх и продължи:
— Миналият четвъртък той ме изненада в магазина в осем сутринта. Аз още не бях отворил, но бях дошъл по-рано, защото бях довършил поправката на няколко неща предната вечер и исках да ги намажа с вакса и да ги полирам, преди да дойдат клиентите.
Главният инспектор кимна в знак, че приема обяснението. После се обърна към колегите си и каза:
— Денят на грабежа. И малко преди него. Продължавайте, Гудкесъл.
— Накара ме да отворя вратата. После започна да разглежда музикалните кутии. Избра си онази там вдясно — той посочи към кутията от палисандрово дърво на тезгяха. — И каза, че в допълнение към „таксата“ тази седмица ще вземе и кутията. Но това не било всичко, трябвало да направя фалшиво отделение на дъното и да го замаскирам толкова хитро, че никой да не разбере за него дори да разглежда много внимателно кутията. — Той им показа кутията и отделението, което беше завършил преди половин час.
— Каза ли какво има намерение да крие вътре? — попита по-тъмният детектив.
— Спомена за някакви бижута и златни монети.
— Проклет лъжец и измамник и щом… — ревна бандитът.
— Млъквай! — заповяда му полицаят и го бутна грубо в един стол.
— Каза ли откъде ги е взел?
— Не, сър.
Детективите се спогледаха.
— Значи Слоат е дошъл тук — каза главният инспектор — и е разглеждал кутиите и така е изцапал пръстите си с вакса. Конският косъм и червеният прах също са били оттук. Времето също подхожда за удара, ако е отишъл директно в апартамента на лорд Мейхю, където е оставил следи от споменатите субстанции.
— Има логика — потвърди третият, вдигайки поглед от записките си.
Детективът с бледото лице попита:
— Значи вие нямате никакво криминално минало, Гудкесъл? Не ни лъжете. Лесно ще проверим.
— Не, сър. Кълна се. Аз съм просто търговец — ако имам вина за нещо, то това е, че не съм съобщил за изнудването на Слоат. Но никой от нас, търговците на Грейт Портланд стрийт, не смееше да го направи. Простете ми, господа, истина е, че изпратих вашите хора на безполезно преследване. Нямах представа защо са тук, но ми изглеждаха като детективи. Трябваше да ги отстраня по някакъв начин. Господин Слоат щеше да дойде всеки момент и аз знаех, че ако забележи полицаи, когато дойде, щеше да си помисли, че аз съм ги извикал и да ме пребие. Или по-лошо.
— Претърсете го — кимна към Слоат по-светлият детектив.
Полицаите извадиха от джобовете на Слоат няколко монети, пура, палка и кесия за пари. Детективът с бледото лице надникна в нея.
— Гвинеи! Точно като тези, откраднати от апартамента на лорд Мейхю.
Кралският монетен двор бе престанал да сече златни гвинеи на стойност един паунд и един шилинг през 1813 година. Те все още бяха официално разменно средство, разбира се, но се срещаха рядко. По тази причина Гудкесъл не беше взел повече — харченето им би привлякло вниманието към него.
— Тая кесия не е моя — изръмжа Слоат. — Негова е!
— Това е лъжа! — извика Гудкесъл. — Защо ако беше моя, ще е у тебе? Моята си е тук. — Той извади евтина кожена торбичка с няколко лири, крони и пенсове.
Полицаят, който държеше кесията, взета от Слоат, се обади:
— Сър, тук има и още нещо — във вътрешния джоб на дъното. — Той извади две неща и ги показа: — Игла за вратовръзка като тази, за която сър Мейхю съобщи, че е изчезнала. Със сигурност е същата. И рубинена брошка, пак като откраднатата!
— Невинен съм, казвам ви! Гудкесъл дойде при мен и искаше да му уредя да си замъкне задника във Франция тая вечер.