— Брилянтно умозаключение! — възкликна възхитен Грегсън.
Наистина брилянтно, отбеляза наум Гудкесъл, независимо от факта, че е напълно погрешно.
Холмс извади от джоба си лула от черешово дърво, запали я и се отправи към вратата. Той спря, огледа магазина и се обърна към Гудкесъл, повдигайки вежда:
— Сър, може би ще можете да ми помогнете и по един друг въпрос. След като сте така вещ в музикалните кутии… Търся точно определена кутия за мой клиент, който веднъж изрази интерес към нея. Тя е във формата на осмоъгълник върху златна основа. Свири мелодия от „Вълшебната флейта“ на Моцарт и е направена от Едуард Гастуд в Йорк през 1856 година. Изработена е от палисандър и е инкрустирана със слонова кост.
Гудкесъл се замисли.
— Със съжаление мога да кажа, че не съм запознат точно с този артикул. Никога не съм имал достатъчно късмет да попадна на творба на Гастуд, макар да съм чувал, че били забележителни. Аз, разбира се, мога да разпитам свои колеги. Ако имам някакъв резултат, да ви се обадя ли?
— Моля ви — Холмс подаде на антикваря визитна картичка. — Клиентът ми ще плати добре за кутията или пък ще възнагради прилично всеки, който може да го насочи към собственика ѝ.
Гудкесъл прибра визитната картичка в малка кутия, поставена до касата. Какъв умен мъж е този Холмс — възхити се мислено той. — Тази музикална кутия отдавна не се е появявала на пазара. От години е притежание на собственика на огромните металургични заводи „Саутланд Металуъркс“ в Съсекс. При своите проучвания на сър Мейхю, подготвяйки се за обира, той беше научил, че Мейхю е основен акционер в Саутланд.
Холмс му бе задал наглед прост и невинен въпрос с надеждата Гудкесъл да се издаде, че знае за кутията и нейния собственик.
Което пък би могло да го наведе на мисълта, че има нещо общо с Мейхю.
Холмс със сигурност нямаше такъв клиент. И все пак знаеше за кутията. Изглежда е проучвал различни факти, свързани с музикалните кутии, които биха могли да му бъдат полезни — също като Гудкесъл, подготвяйки удара си. Факти, факти, факти — беше казал Холмс. Колко вярно твърдение!
Гудкесъл се обърна към детективите:
— Ами приятен ден, господа.
— И на вас, сър. Още веднъж приемете нашите извинения. — Беше го казал добродушният доктор Уотсън.
— Няма защо — увери ги Гудкесъл. — Предпочитам полиция, която да ни защитава дори с цената на някои неудобства, отколкото да ни оставя в ръцете на такива бандити като Слоат.
И добави на себе си: И най вече предпочитам полиция, която откровено разкрива методите си за преследване на престъпниците, за да ми дава възможност да усъвършенствам и аз моите.
След като инспекторите си тръгнаха, Гудкесъл се запъти към бюфета, за да си налее чаша шери. Той спря пред една витрина с бижута в предната част на магазина и надникна в купа с евтини копчета за ръкавели и яки. До нея стоеше табелка: „Две за 1 лира“. Той провери дали пръстенът от Вестфалия е добре скрит сред тенекиените и медни украшения, където щеше да остане до срещата му с френския купувач утре.
После Гудкесъл продължи работа върху ежедневните поръчки и както всяка вечер в края на деня подреди и почисти тезгяха, за да бъде готов за утрешния ден.
Превод: Красимира Маврова