Тя пристъпи към него. Ралстън сграбчи пълномощното и предпазливо отстъпи назад.
— О, спокойно, няма да те цапардосам по главата, въпреки че точно това трябва да направя. — Сандра Мей се наведе и натисна бутона на вътрешната линия.
— Да? — чу се гласът на жената.
— Лорета, би ли дошла, ако обичаш?
— Разбира се, госпожо Дюмон.
Лорета се, появи на вратата. Очите на Сандра Мей все още бяха приковани в очите на Ралстън.
— Това пълномощно ти дава право на глас върху всички мои акции. Нали така? — каза тя.
Той хвърли поглед към джоба на якето си, където сега се намираше документът и кимна.
Сандра Мей продължи, този път към Лорета:
— Колко акции притежавам аз в компанията?
— Николко, госпожо Дюмон.
— Какво? — стъписано попита Ралстън.
— Смятахме, че се опитваш да се докопаш до нещо. Затова трябваше да те изпитаме. Разговарях с адвоката си и той ми каза, че мога да прехвърля акциите на фирмата на някой, на когото имам пълно доверие. След това да подпиша пълномощното, да ти го дам и да видя какво ще последва. И определено го разбрах доста бързо — възнамеряваше да ме ограбиш до шушка. Това беше изпит — и ти се провали, господине.
— Мамка му! Прехвърлила си акциите?
Тя се изсмя и кимна към Лорета.
— Точно така. На някого, на когото мога да имам доверие. Не притежавам нищичко. Това пълномощно е напълно непотребно. Тя притежава сто процента от „Дюмон Продъктс“.
Ала първоначалният шок на Ралстън се изпари и той започна да се усмихва.
Обяснението за доброто му настроение дойде не от него самия, а от Лорета.
— Сега ти слушай — каза тя. — Двамата с Бил притежаваме сто процента от компанията. Съжалявам, скъпа. — После пристъпи напред и прегърна Ралстън. — Не знам дали го споменахме, но Бил е мой брат.
— Заедно сте го скроили! — прошепна Сандра Мей. — Вие двамата.
— Джим умря и не ми остави нито стотинка! — изсъска Лорета. — Ти ми дължиш тези пари.
— Откъде накъде Джим ще оставя нещо на теб? — колебливо попита Сандра Мей. — Защо ще…
Но гласът ѝ заглъхна, когато съзря многозначителната усмивка върху слабото лице на жената.
— Ти и съпругът ми? — простена Сандра Мей. — Имали сте връзка?
— През последните три години, скъпа. Изобщо ли не ти направи впечатление, че отсъствахме от града по едно и също време? Че и двамата оставахме да работим до късно в едни и същи вечери? Джим отделяше тези пари за мен! — злобно извика Лорета. — Просто така и не успя да ми ги даде, преди да умре.
Сандра Мей залитна назад и се строполи на кушетката.
— Акциите… Та аз ти се доверих — промълви тя. — Адвокатът попита на кого мога да се доверя и ти беше първият човек, за когото се сетих!
— Точно както аз се доверих на Джим — просъска в отговор Лорета. — Не спираше да повтаря, че щял да ми ги даде, да ми открие сметка и по този начин да имам възможност да пътувам и да си купя хубава къща… Но после умря и не ми остави нито цент. Изчаках няколко месеца и се обадих на Бил в Ню Йорк. Разказах му всичко за теб и за фирмата. Знаех, че в неделя ще ходиш в клуба. Измислихме да дойде тук и да се представи на горката вдовица.
— Но фамилията ти, различна е — обърна се тя към Ралстън, като взе в ръка една от визитките му и хвърли поглед към Лорета.
— Хей, не е кой знае колко трудно да се сетиш — каза той, махвайки с ръка. — Фалшиво е.
Той се изсмя. Като че ли този факт беше толкова очевиден, че не си струваше дори да се споменава.
— Когато продадем компанията, скъпа, и ти ще получиш нещичко — каза Лорета. — Не се притеснявай за това. В знак на признателност за шестте месеца, през които беше президент на фирмата. А сега, защо не вземеш да си ходиш вкъщи? И ей, нямаш нищо против да не те наричам вече госпожо Дюмон, нали, Санди? Адски мразех…
В този момент вратата на кабинета се отвори рязко.
— Сандра Мей… наред ли е всичко? — На прага беше застанал едър мъж. Бю Огдън, щатският шериф. Ръката му беше на хълбока върху дръжката на пистолета.
— Добре съм — каза му тя.
Той изгледа Ралстън и Лорета, втренчили неловко очи в него.
— Тези ли са?
— Точно така.
— Дойдох веднага, щом ми се обади.
Ралстън свъси чело.
— За какво обаждане говори?
— Не мърдай! И да ти виждам ръцете — предупреди го Огдън.
— За какво, по дяволите, говориш? — попита Ралстън.
— Ще те помоля да запазиш почтителен тон, господинчо. Нали не искаш да влошиш нещата още повече, отколкото вече са?
— Шерифе — прозвуча гласът на Лорета напълно спокойно — имахме делови преговори, това е. Всичко е идеално. Разполагаме с договори, документи, всичко. Госпожа Дюмон ми продаде компанията за десет долара, защото е затънала в дългове и смята, че ние с брат ми бихме могли да изправим фирмата на крака. Като се има предвид колко добре съм запозната и колко години съм работила за съпруга ѝ, личният ѝ адвокат узакони сделката. Ще ѝ изплатим обезщетение като бивш служител.