— Да, казвай. — Думите на Огдън бяха отправени към един млад, ниско подстриган униформен служител, който в този момент влизаше в офиса.
— Всичко съвпада — каза той на шерифа.
Огдън кимна към Лорета и Ралстън.
— Закопчай ги с белезници! И двамата!
— Тъй вярно, Бю.
— Белезници? Нищо не сме направили!
Огдън седна на стола до Сандра Мей и каза тържествено:
— Открихме го. Но не беше в гората, а под задната веранда на Лорета.
Сандра Мей печално поклати глава. После сграбчи една кърпичка и избърса очите си.
— Какво сте открили? — изсъска Ралстън.
— Да вземете да си признаете и двамата. Наясно сме с цялата история.
— Каква история? — изръмжа Лорета срещу Сандра Мей. Тя си пое дълбоко въздух. Накрая успя да проговори:
— Знаех си, че нещо не е както трябва. Досетих се, че вие двамата се опитвате да ме измамите…
— И то нея, вдовицата — промърмори Огдън. — Как не ви е срам!
— Затова се обадих на Бю, преди да отида на работа тази сутрин. Споделих му подозренията си.
— Шерифе — продължи Лорета търпеливо, — допускате огромна грешка. Тя доброволно ми прехвърли акциите.
Не е имало никаква измама, никаква…
Шерифът обаче нетърпеливо вдигна ръка.
— Лорета, арестувам те за стореното спрямо Джим, не за измама или нещо подобно.
— Стореното спрямо Джим ли? — Ралстън погледна сестра си.
— Какво става тук? — успя да попита Лорета и поклати глава.
— Арестувам те за убийството на Джим Дюмон.
— Никого не съм убил! — изсъска Ралстън.
— Ти не, но тя да — Огдън кимна към Лорета. — А това те превръща в съучастник в престъпен заговор.
— Не! — изкрещя Лорета. — Не съм!
— Един познат, дето има вила край езерото Билингс, дойде преди няколко седмици и каза, че видял някаква жена с господин Дюмон на онзи риболовен излет около Вси светии. Не видял много ясно, но му се сторило, че тя държала някаква тояга или клон. Моят познат не се усъмнил в нищо и заминал извън града за известно време. Но когато се върнал миналият месец, чул, че Джим е умрял и ми се обади. Консултирах се със съдебния лекар и той каза, че е възможно господин Дюмон да не си е ударил главата при падането. Може би някой го е ударил и го е блъснал във водата. Ето защо реших да преразгледам случая. През последните няколко месеца проверявахме свидетелите и становището на съдебния лекар и решихме, че определено прилича на убийство, но не можехме да открием оръжието. Тогава тази сутрин ми се обади госпожа Дюмон и ми разказа за вас двамата, за измамата и всичко останало. Изглеждаше като добър мотив да убиеш някого. Така че изисках от съдията заповед за обиск. Ето какво намерихме под задната ти веранда, Лорета: тоягата, с която Джим е убивал рибите. По нея открихме неговата кръв и косми. О, намерих и ръкавиците, които си носила, когато си го ударила. Дамски ръкавици. Много стилни също така.
— Не! Не съм го направила! Кълна се.
— Прочети им правата, Майк. И не си правете труда.
Не търсете никакви вратички да се измъкнете. И ги изкарай оттук.
— Не съм го направил! — изкрещя Ралстън.
Когато заместник-шерифът направи както му беше наредено и един по един ги изведе, шериф Огдън се обърна към Сандра Мей:
— Интересно как всички твърдят едно и също. Като развалена плоча са. „Не съм го направил, не съм го направил.“ Искрено съжалявам за всичко това, Сандра Мей. Не стига, че овдовя, ами трябваше да преживееш и това.
— Всичко е наред, Бю — каза Сандра Мей, като скромно избърса очите си с хартиената кърпичка.
— Ще искаме да дадеш показания, но не е спешно.
— Когато кажеш, шерифе — твърдо отвърна тя. — Искам тези хора да изчезнат от живота ми за дълго, много дълго време.
— Ще се погрижим за това. Сега ти желая лек ден.
Когато шерифът си тръгна, Сандра Мей остана за дълго сама със себе си, загледана в снимката на съпруга си отпреди няколко години. Държеше огромен костур, който беше уловил — вероятно в езерото Билингс. След това тя отиде в преддверието на офиса, отвори малкия хладилник и си наля чаша подсладен чай с лед.
Когато се върна в офиса на Джим, не, нейния офис, седна в кожения стол и бавно се завъртя, заслушана във вече познатото скърцане на механизма.
Добре, шерифе, беше почти напълно прав, мислеше си тя.