Забеляза, че Рей Хартман го наблюдава, изричайки безгласно някакви думи. Районният прокурор не можа да разгадае какви бяха те и само тихо се изкашля.
Но Виамонт му преведе:
— Той каза „Ще загубите“.
Трибоу се засмя. Погледна зад гърба си, за да се увери, че залата е пълна и кимна на детектив Дик Мойър, който от години преследваше Хартман. Последва още едно кимване и бегла усмивка, отправени към Кармен Валдес, вдовицата на жертвата. Тя му върна погледа с мълчалив, отчаян вопъл да възмезди този ужа̀сен човек.
„Ще направя всичко по силите си“, отвърна той също така мълчешком.
След това разсилният влезе и извика:
— Внимание, съдът влиза в заседание. Всички заинтересовани страни да пристъпят напред и да бъдат изслушани.
Както винаги досега при тези думи Трибоу потръпна — приемаше ги едва ли не като заклинание, което спуска завеса над реалността и въвежда всички присъстващи в тържествения и загадъчен свят на наказателното право.
Нужната процедура беше извършена и брадатият съдия кимна на Трибоу да започне.
Прокурорът се изправи и произнесе встъпителното си изявление, което беше много кратко. Дани Трибоу вярваше, че лесковата пръчка, която най-ясно насочва към справедливостта в наказателното дело, не се състои в реториката, а в истината, разкрита посредством фактите, които ще представиш на съдебните заседатели.
Затова през следващите два дни той представи свидетел след свидетел, веществени доказателства, таблици и графики.
„Занимавам се професионално с балистични експертизи от двайсет и две години… Извърших три анализа на куршумите, извадени от оръжието на подсъдимия и мога да заявя без всякакво съмнение, че куршумът, с който е убита жертвата, е изстрелян от пистолета на подсъдимия…“
„Продадох това оръжие на мъжа, който седи тук — подсъдимият, Рей Хартман…“
„Жертвата, господин Валдес, е подал оплакване в полицията, че подсъдимият го е изнудвал… Да, това е копие от жалбата…“
„От седем години съм служител в полицията. Бях сред първите, които отидоха на местопрестъплението и аз иззех същото оръжие от това лице, подсъдимия Рей Хартман…“
„Открихме следи от барут върху ръката на подсъдимия Рей Хартман. Количеството и естеството на този прах съответства на характеристиките на следите, които бихме открили върху ръцете на което и да е било лице, произвело пистолетен изстрел по времето, когато е била застреляна жертвата…“
„Жертвата е убита с един изстрел в слепоочието…“ „Да, видях подсъдимия в деня на убийството. Вървеше по улицата до магазина на господин Валдес и го чух да спира и пита няколко души къде може да го намери…“ „Точно така, сър. Видях подсъдимия в деня, когато беше убит господин Валдес. Господин Хартман разпитваше къде може да открие господин Валдес. Палтото му беше разкопчано и видях, че носи оръжие…“
„Преди около месец бях в един бар. Седях до подсъдимия и го чух да казва, че щял да «хване» господин Валдес и «да се погрижи за всичките му проблеми»…“
Като представи всички тези показания, Трибоу установи, че Хартман е имал мотив да убие Валдес; предварително е имал умишлено намерение да го направи; отишъл е да търси жертвата в деня, в който е била застреляна, при това въоръжен; действал е с престъпна безотговорност, като е нападнал мъжа с оръжие и е произвел изстрел, с който е можел да навреди на невинни хора, както и това, че той всъщност е непосредствената причина за смъртта на Валдес.
— Ваша чест, обвинението се оттегля — завърши прокурор Трибоу и се върна на мястото си.
— Стегнато и ясно — отбеляза Чък Ву.
— Шшшш — прошепна Адел Виамонт. — На лош късмет е.
Дани Трибоу не вярваше в късмета. Но затова пък вярваше, че пилетата се броят на есен. Затова се облегна назад и внимателно се заслуша в доводите на защитата.
Най-ловкият от адвокатите на Хартман — същият, който беше в кабинета на Трибоу при злополучното заседание за споразумение между двете страни, първо представи доказателство за разрешително за оръжие, което показваше, че Хартман притежава лиценз за носене на оръжие за самозащита.
Дотук нямаше никакъв проблем, помисли си Трибоу. Беше осведомен за разрешителното.