— Свидетелят е ваш — обърна се адвокатът от защитата към Трибоу.
Прокурорът даде всичко от себе си, за да открие пукнатини в разказа на свидетеля. Смяташе, че се справи добре. Но голяма част от показанията се основаваха на предположения и лично мнение, така че успя да направи много малко, за да го дискредитира.
Върна се на стола си.
„Успокой се“, каза си Трибоу и остави химикалката, която не беше спрял да премята в ръце. Обвинението за убийство от втора степен все още беше непокътнато и валидно. Единственото, което трябваше да установят беше, че Хартман наистина е убил Валдес — както Трибоу вече беше доказал — и че в последния момент е решил да го убие.
Адвокатът от защитата призова още един свидетел.
Той беше латиноамериканец и имаше вид на добродушен старец — оплешивяващ и закръглен. Имаше доброжелателно лице. Името му беше Кристос Абрего и се описа като добър приятел на подсъдимия.
Трибоу обмисли казаното и заключи, че опасенията на съдебните заседатели за потенциалните пристрастия на Аберго щяха да натежат над факта, че заподозреният, както изглежда, имаше „добри приятели“ сред малцинствената общност (пълна лъжа, разбира се; Хартман, който беше англо-американец, възприемаше малцинствата не като приятели, а само като златна възможност за изнудване и лихварство).
— Чухте свидетелят на обвинението да твърди, че господин Хартман е отишъл да търси господин Валдес в деня на трагичната стрелба, нали?
— Трагична ли? — прошепна Ву. — От неговите уста звучи така, сякаш е било злополука.
— Да, сър — отвърна свидетелят на въпроса на адвоката.
— Можете ли да потвърдите, че господин Хартман е отишъл да търси господин Валдес в деня на стрелбата?
— Да, сър, истина е. Господин Хартман наистина отиде да го търси.
Трибоу се наведе напред. Накъде биеше той?
— Можете ли да обясните какво се случи и какво видяхте?
— Да, сър. Бях на църква с господин Хартман…
— Извинете ме — каза адвокатът. — На църква ли?
— Да, ние двамата ходим в една и съща църква. Е, той ходеше по-често от мен. Ходеше поне два пъти седмично. Понякога и по три пъти.
— Братко — подхвърли Адел Виамонт, обзета от гняв.
Трибоу преброи на мига четири разпятия, които висяха от вратовете на съдебните заседатели. Отбеляза и факта, че нито един от тези мъже и жени не повдигна иронично вежда при неоснователната забележка за благочестивостта на подсъдимия.
— Моля, продължете, господин Аберго.
— Отбих се в „Старбъкс“ с господин Хартман, взехме си кафе и седнахме отвън. После той попита няколко човека дали са виждали Валдес, защото той често виси в „Старбъкс“.
— Знаете ли защо подсъдимият е искал да види Валдес?
— Искаше да му даде една игра, която беше купил за детето на Валдес.
— Какво? — прошепна шокирано вдовицата, която седеше зад Трибоу. — Не, не, не…
— Подарък, нали знаете. Господин Хартман обича децата. И искаше да я даде на Валдес за момченцето му.
— Защо е искал да даде подарък на господин Валдес?
— Каза, че иска да изглади нещата с Валдес — отвърна Аберго. — Беше му мъчно, че този човек има подобни налудничави приумици за него и съпругата му и се тревожеше, че момченцето може да дочуе нещо и да си помисли, че е вярно. Затова си мислеше, че един подарък за детето може да разчупи леда помежду им. След това щеше да говори с Валдес и да се опита да го убеди, че греши.
— Продължавайте, сър. Какво се случи след това?
— След това господин Хартман видя Валдес пред магазина му, стана от масата и отиде при него.
— И после?
— Рей махна на Валдес и му каза „Здрасти“ или нещо такова. Не си спомням точно. Нещо приятелско като „Как я караш?“. И се опита да му подаде торбичката с подаръка, но Валдес я отблъсна и започна да му крещи.
— Знаете ли какво точно крещяха?
— Валдес говореше какви ли не безумни неща. „Знам, че от пет години се срещаш с жена ми“. Което беше налудничаво, защото Валдес се премести тук едва миналата година.
— Не! — извика вдовицата. — Всичко това е лъжа!
Съдията удари с чукчето, макар и с известна вялост, което предполагаше, че съчувства на жената.
Трибоу въздъхна от отвращение. Тук защитата беше представила мотив, с който намекваше, че Валдес, а не Хартман е бил нападателят в схватката същия ден.
— Убеден съм, че не беше истина — каза свидетелят на адвоката от защитата. — Господин Хартман никога не би направил подобно нещо. Той беше много религиозен.
Вече втора препоръка за архангел Реймънд К. Хартман, отбеляза Трибоу.
След това съдията попита:
— А вие видяхте ли какво се случи след това?