— Всичко ми беше като в мъгла, но видях как Валдес сграбчи нещо — метална тръба или парче дърво — и замахна с него към господин Хартман. Той се опита да се отдръпне, но нямаше къде да отиде — бяха в една тясна уличка. Накрая изглеждаше, че Валдес всеки момент ще пръсне главата на господин Хартман. Тогава той извади оръжието си. Искаше само да сплаши Валдес…
— Възразявам. Свидетелят не може да знае какви са били намеренията на подсъдимия.
— С какво впечатление останахте, господин Аберго, за намеренията на господин Хартман?
— Изглеждаше, че само иска да сплаши Валдес. Валдес замахна още няколко пъти към него с тръбата, но господин Хартман така и не стреля. Тогава Валдес го сграбчи за ръката и двамата започнаха да се борят за оръжието. Господин Хартман викаше на хората да залегнат и крещеше на Валдес: „Пуснѝ! Пуснѝ! Някой ще пострада.“
Което съвсем не беше белег за безразсъдното поведение или състоянието на афект, които Трибоу трябваше да покаже при доказването на обвинението за непредумишлено убийство.
— Господин Хартман беше много смел. Искам да кажа, че все пак можеше да избяга и да се спаси, но се тревожеше за очевидците. Такъв си беше, винаги се тревожеше за другите — особено за децата.
Трибоу се зачуди кой точно беше написал сценария. Може би самият Хартман, предположи той.
— След това се наведох, защото си помислих, че ако Валдес Се добере до оръжието, ще започне да стреля като обезумял. Уплаших се. Чух изстрел и когато станах от земята, видях, че Валдес е мъртъв.
— Какво правеше подсъдимият?
— Беше коленичил и се опитваше да помогне на Валдес. Спираше кръвта, така изглеждаше, и викаше за помощ. Беше много потресен.
— Нямам повече въпроси.
При кръстосания разпит Трибоу отново се опита да намери пукнатини в показанията на Аберго, но тъй като бяха хитро скроени („Всичко ми беше като в мъгла…“, „Не съм сигурен…“, „Такива слухове се носеха…“) нямаше нищо конкретно, с което да дискредитира свидетеля. Все пак прокурорът пося семенцата на съмнението в главите на съдебните заседатели, като попита няколко пъти дали Хартман е платил по някакъв начин на свидетеля и дали е заплашвал него или семейството му. Но мъжът, разбира се, отрече.
След това защитата призова лекар, чиито показния бяха кратки и ясни.
— Докторе, докладът на съдебния лекар показва, че жертвата е застреляна с един изстрел в страничната част на главата. Вече чухте показанията на основния свидетел, че двамата мъже са се борили лице в лице един срещу друг. Как може да бъде застреляна жертвата при това положение?
— Много просто. Изстрел в страничната част на главата би бил възможен, ако господин Валдес извърне глава от оръжието, докато упражнява натиск върху спусъка, надявайки се да уцели господин Хартман.
— Следователно вие твърдите, че господин Валдес сам се е застрелял.
— Възразявам — намеси се Трибоу.
— Приема се.
— От вашите думи разбирам, че е възможно господин Валдес да е извърнал глава, докато самият той е дръпнал спусъка на оръжието и това е довело до собствената му смърт, така ли? — попита адвокатът.
— Точно така.
— Нямам повече въпроси.
Трибоу попита лекаря как така съдебният лекар не е открил следи от барут по ръцете на Валдес, каквито щяха да бъдат налице, ако той сам е произвел изстрел, докато по ръцете на господин Хартман е имало такива следи.
— Много просто — отговори лекарят. — Ръцете на господин Хартман са покривали ръцете на господин Валдес, затова барутният прах е полепнал само по тях.
Съдията освободи свидетеля и Трибоу се върна на мястото си, като хвърли поглед към каменното лице на подсъдимия, който също му отвърна с поглед.
Ще загубите…
Само преди миг Трибоу не си беше и помислил, че това е възможно, но сега съществуваше реална опасност Хартман да се измъкне.
След това адвокатът от защитата призова последния си свидетел: самият Реймънд Хартман.
Показанията му представиха история идентична на разказаните вече от другите свидетели и подкрепиха тезата, че винаги е носел оръжието със себе си, че Валдес имал странна приумица за Хартман и съпругата си, че не е изнудвал никого през живота си, че е купил подарък за момченцето на Валдес, че е искал да привлече пари за латиноамериканската общност с помощта на Валдес, че схватката е протекла точно така, както я описа свидетелят… Макар че добави и епилог — направил дишане уста в уста на Валдес.
После продължи, хвърляйки поглед към четиримата Е съдебни заседатели латиноамериканци и към двамата афроамериканци: