Трибоу не откъсваше очи от очите на Хартман, но убиецът седеше облегнат във въртящия се стол със спокойно изражение. Почисти нокътя си с кламер. Дори и да беше разтревожен за изхода на процеса, не го показваше.
Съдията безмълвно прочете написаното на листа и огледа съдебните заседатели.
Трибоу се опита да отгатне решението по изражението на съдията, но не успя.
— Подсъдимият да се изправи.
Хартман и адвокатът му станаха.
Съдията подаде листа на разсилния, който зачете:
— По делото Народът срещу Реймънд К. Хартман. По първото обвинение — убийство от първа степен, съдебните заседатели намират подсъдимия за невинен. По второто обвинение — убийство от втора степен, съдебните заседатели намират подсъдимия за невинен. По третото обвинение — непредумишлено убийство, съдебните заседатели намират подсъдимия за невинен.
За миг в залата настъпи пълна тишина, нарушена само от шепота на Хартман: „Да!“, придружен от победоносно вдигане на юмрук във въздуха.
Съдията, явно отвратѐн от присъдата, удари с чукчето и каза:
— Без подобни жестове, господин Хартман. — След това рязко добави: — Обърнете се към разсилния, за да си получите обратно паспорта и гаранцията. Надявам се, че ако отново повдигнат обвинения срещу вас, ще се явите в моята съдебна зала. — Последва още един гневен удар с чукчето. — Съдът се разпуска.
В съдебната зала едновременно избухнаха стотици разговори. Във въздуха се чувстваше нескрит гняв и неодобрение.
Хартман игнорира всички забележки и яростни погледи и стисна ръцете на адвокатите си. Няколко от най-близките му приятели отидоха при него и го запрегръщаха. Трибоу ясно забеляза как Хартман и Абрего, който беше припявал псалми в негова защита, си размениха усмивки. Трибоу, Виамонт и Ву официално си стиснаха ръце такава беше традицията на прокурора след произнасяне на присъдата, била тя добра или лоша. След това Трибоу отиде при Кармен Валдес, която се беше свила на пейката и тихо плачеше. Областният прокурор я прегърна.
— Съжалявам — каза той.
— Направихте всичко по силите си — отвърна жената и кимна към Хартман. — Предполагам, че такива хора… много лоши хора… не играят по правилата. И тогава няма какво да направите. Понякога се знае, че те ще спечелят.
— Следващият път — каза Трибоу.
— Следващият път — прошепна тя цинично.
Когато прокурорът видя, че Хартман се отправя към предната врата на съдебната зала, се обърна и прошепна няколко думи на детектив Мойър, който избърза и пресече пътя му.
— Само за секунда, Хартман — каза Трибоу.
— Добър опит, прокуроре — каза мъжът, който явно не се вместваше в рамките на общоприетото. Замълча за миг и продължи: — Жалко, че не ме послушахте. Казах ви, че ще загубите.
Един от адвокатите му подаде плик. Хартман го отвори и извади паспорта си.
— Сигурно ви е струвало доста, за да подкупите свидетелите — дружелюбно каза Трибоу.
— О, не бих направил подобно нещо — намръщи се Хартман. — Това е престъпление. И вие би трябвало много добре да го знаете.
Виамонт насочи пръст към него и каза:
— Все някъде ще се препънете и ние ще сме там, когато това се случи.
— Не и освен ако не се преместите в Южна Франция — спокойно ѝ отвърна Хартман. — Заминавам следващата седмица. Каня ви на гости.
— За да подпомагате местната малцинствена общност в Сен Тропе, предполагам — каза Ву.
Хартман се усмихна, след това се обърна към вратата.
— Господин Хартман — каза Трибоу. — Само още нещо.
Убиецът се обърна.
— Какво?
Трибоу кимна към детектив Дик Мойър, който пристъпи напред, спря се и втренчи студено очи в Хартман.
— Желаете ли нещо, полицай? — попита убиецът.
Мойър грубо сграбчи Хартман и му сложи белезници.
— Ей, какво правите, по дяволите?
Абрего и двама от телохранителите на Хартман пристъпиха напред, но в този момент няколко други полицаи се изправиха до Трибоу и Мойър.
Адвокатът на Хартман си проправи път до предните редици на тълпата.
— Какво става тук?
Мойър не му обърна никакво внимание и каза:
— Реймънд Хартман, арестувам ви за нарушение по щатския наказателен кодекс, параграф осемнайсет, точка три едно Б. Имате правото да мълчите и право на адвокат. — Той продължи да чете правата с твърде монотонен глас, предвид суматохата, която цареше наоколо.
Хартман изсъска на адвоката си:
— Защо, по дяволите, го оставяш да върши това? Направи нещо!