Но това означава и че понякога няма да спечелят.
Дани Трибоу хвана най-големия от пакетите документи и заедно с помощниците си напусна съдебната зала.
Превод: Камелия Емилова
Коледният подарък
— От колко време е в неизвестност?
Лон Селито, едър и набит мъж, който се сбогува с диетата заради наближаващите празници, сви рамене.
— Може би това е проблемът.
— Продължавай.
— Може би това е…
— Вече го каза — Линкълн Райм се почувства длъжен да го изтъкне пред детектива от Нюйоркското полицейско управление. — Интересуват ме само фактите.
— Около четири часа е в неизвестност — завърши Лон Селито.
Линкълн Райм дори не си направи труда да му припомни, че никой, дори прекалено възрастен човек не се счита за изчезнал, докато не минат поне двадесет и четири часа.
— Има някои обстоятелства — бързо добави Селито. — Не бива да забравяте за кого говорим.
Намираха се в импровизирана криминална лаборатория — всекидневната на градската къща на Райм в Сентрал парк Уест, Манхатън. Стаята години наред бе изпълнявала тази роля и разполагаше с по-добро оборудване и консумативи от повечето провинциални полицейски управления.
Вечнозелен венец, издаващ изискан вкус, беше обвит около прозорците. От сканиращия електронен микроскоп висеше лъскав гирлянд, а от стереоуредбата бодро звучеше „Коледни церемонии“ на Бенджамин Бритън. Беше Бъдни вечер.
— Само защото тя е едно мило хлапе… Карли имам предвид. Майка ѝ знае, че младото момиче ще се отбие, но не ѝ се обажда да ѝ каже, че тръгва, нито пък оставя бележка. Искам да отбележа, че винаги го е правила. Майка ѝ — името ѝ е Сюзън Томпсън — е много уравновесен човек. Твърде странно е да изчезне просто така.
— Възможно е в този момент да купува коледен подарък на момичето — каза Райм — и иска да я изненада.
— Но колата ѝ е все още в гаража. — Селито кимна към прозореца, зад който от няколко часа се сипеха гъсти снежни конфети. — Линк, в това време никой нормален човек не може да мръдне без кола. Карли е проверила и при съседите. Няма я и там.
Ако Линкълн Райм можеше да си служи с тялото — освен с левия си безименен пръст, раменете и главата — щеше да направи нетърпелив жест към детектив Селито, може би да завърти ръка или да вдигне длани към небето. Но в положението, в което се намираше, той разчиташе само на думите.
— И как се стигна до този случай на половинчато изчезване на човек, Лон? Изглежда си се правил на самарянин. Знаеш какво казват за добрите дела, нали? Никога не остават безнаказани… Да не говорим, че сега всичко като че ли пада върху моите плещи, не е ли така? — попита Райм.
Селито мълчаливо си взе още една домашна коледна курабийка — беше във формата на Дядо Коледа, но покритото с глазура лице изглеждаше гротескно.
— Не са лоши Линк — каза той. — Искаш ли?
— Не — измърмори Райм и погледът му се отклони към един рафт. — Но ще съм много по-склонен да слушам любезно примамливите ти предложения, ако ударя една доза коледно настроение.
— О… О, разбира се. — Селито прекоси лабораторията, намери бутилката уиски „Макалан“, наля солидно количество в една чаша, сложи сламка и постави чашата върху облегалката на стола на Линкълн Райм.
Райм отпи. Ах, Господи… Неговият помощник Том и партньорката на криминалиста Амелия Сакс бяха излезли на покупки. Ако бяха тук, напитката на Райм може би щеше да бъде приятна, но предвид часа, несъмнено щеше да бъде безалкохолна.
— Добре. Ето каква е историята. Рейчъл е приятелка на Сюзън и на дъщеря ѝ.
Аха, значи наистина беше добре дело, извършено от приятел на семейството. Линкълн Райм познаваше Рейчъл. Тя беше приятелката на Селито.
— Дъщерята се казва Карли — прекъсна го Райм. — Виждаш ли, че съм те слушал, Лон. Продължавай.
— Карли…
— Която е на колко години?
— Деветнайсет. Студентка в Нюйоркския университет. Учи бизнес. Ходи с едно момче от Гардън сити…
— Тези неща имат ли някаква връзка със случая, като изключим възрастта ѝ? А за последното също не съм убеден, че има някаква връзка.
— Я ми кажи, Линк, винаги ли си в такова чудесно настроение около празниците? — нервно попита Селито.
Райм отново отпи от уискито.
— Продължавай нататък.
— Сюзън е разведена. Работи за голяма агенция за социологически проучвания. Офисите са в центъра. Живее в предградията, окръг Насау…
— Насау? Насау ли каза? Не е ли по-уместно тяхното полицейско управление да се занимава с този случай? Разбираш как действат нещата, нали? Онзи курс по юрисдикция в академията… Да не си забравил?