— Добре, Райм. Това исках да кажа. По дяволите, студено е.
Двете жени заобиколиха къщата, озоваха се откъм предната ѝ част и Сакс откри отпечатъци от стъпки в снега по пътеката между улицата и къщата. Някаква кола беше спирала до бордюра. Поредицата от отпечатъци отиваха към къщата, а два чифта стъпки се връщаха назад. Това предполагаше, че шофьорът беше взел Сюзън.
Сакс веднага съобщи откритието си на Райм.
— Можеш ли да разбереш нещо от отпечатъците? — попита той. — Номер, грайфер на подметката, разпределение на тежестта?
— Нищо не се вижда ясно. — Тя потръпна от болка, когато се наведе — от студа и влагата артритът ѝ в ставите се обади. — Но има нещо странно… прекалено близко са.
— Все едно единият човек е бил прегърнал другия?
— Точно така.
— Може да е знак за привързаност. Или пък за насилие — каза Райм и замълча за миг. — Нека допуснем, че вторият чифт стъпки са на Сюзън и че каквото и да се е случило, тя е жива. Или е била преди няколко часа.
Неочаквано Сакс забеляза особена вдлъбнатина в снега до един от предните прозорци. Сякаш някой беше отстъпил от тротоара и беше коленичил на земята. От това място човек спокойно можеше да надникне във всекидневната и кухнята. Тя изпрати Карли да отвори предната врата и след това прошепна в микрофона:
— Може би имаме проблем, Райм… Изглежда някой е коленичил и е надничал през прозореца.
— Има ли някакви други улики там, Сакс? Видими отпечатъци, угарки, други белези, следи?
— Нищо.
— Провери къщата, Сакс. И, само заради купона, преструвай се, че е горещо.
— Смяташ, че извършителят е вътре?
— Разсмиваш ме.
Полицайката отиде до предната врата и разкопча ципа на коженото си яке, за да може бързо да извади оръжието си. Намери момичето застанало в преддверието да оглежда къщата. Беше тихо, с изключение на потракването и бръмченето на домакинските уреди. Осветлението беше включено — макар че на Сакс това ѝ се стори по-обезпокоително, отколкото ако беше заварила къщата тъмна. Предположи, че Сюзън е бързала. Човек не гаси лампите, когато го отвличат.
Сакс помоли момичето да върви плътно до нея и тръгна, молейки се да не намери труп. Но не — претърсиха всяко кътче, където можеше да е жената. Нищо. И никакви следи от схватка.
— Мястото е чисто, Райм.
— Е, и това е нещо.
— Ще огледам набързо наоколо. Да видим дали няма да намерим някакви улики къде е отишла. Ще ти звънна отново, ако открия нещо.
На първия етаж Сакс спря пред полицата над камината и огледа множеството снимки в рамки.
Сюзън Томпсън беше висока, добре сложена жена с къса руса коса, сресана назад. Имаше приятна усмивка. На повечето снимки беше заедно с Карли или с по-възрастна двойка, вероятно родителите ѝ. Много от снимките бяха правени на открито, главно на екскурзии в планината или на палатка.
Сакс проучи календара до телефона в кухнята. Единствената бележка в квадратчето за днешната дата беше „К идва“.
Момичето горчиво се засмя. Дали единствената буква и лаконичното обяснение бяха знак за това как Карли смяташе, че я възприема тази жена? Сакс се зачуди какви точно бяха проблемите между дъщерята и майката. Тя самата винаги бе имала сложни взаимоотношения със своята майка. „Предизвикателства“, така веднъж ги беше описала пред Райм.
— Бележник? Органайзер?
Карли се огледа.
— Чантата ѝ я няма. Държи ги там… Ще се опитам отново да ѝ звънна на мобилния. — Момичето го направи и разочарованият ѝ поглед подсказа, че няма отговор. — Веднага се включва на гласова поща.
Сакс обиколи и трите телефона в къщата, натискайки бутоните за повторно избиране на последния номер. На два от тях беше избиран номерът на „Справки“. От третия за последно беше набиран номерът на местен клон на банка „Норт Шоър“. Сакс изиска спешен разговор с управителя на клона и разбра, че Сюзън Томпсън е била при тях преди около два часа.
Когато съобщи новината на Карли, момичето притвори очи от облекчение.
— А дали знаете къде е отишла след това? — продължи разговора си по телефона Сакс.
Не, нямали никаква представа. Но след миг колебание дойде и въпросът:
— Да не би да се обаждате, защото госпожа Томпсън не се чувстваше добре?
— Какво имате предвид? — отвърна Сакс.
— Когато дойде, не изглеждаше много добре. А онзи мъж… беше я обгърнал с ръка през цялото време. Мислех си, че може би ѝ е зле.
Сакс попита дали може да се отбият и да разговарят лично.
— Разбира се. Стига да мога да помогна.
— Не ѝ е било добре? И някакъв мъж? — Момичето се намръщи. — Но кой е той?