— Нямам никаква представа — отговори все така бързо Далтън. — Не съм виждал Сюзан от година. Когато бяхме заедно ли? Не, всички я харесваха. Дори когато някои от корпоративните ѝ клиенти бяха правили доста непочтени неща, никой нямаше личен проблем с нея. А тя като че ли винаги имаше особено противни клиенти.
Райм беше обезпокоен — и причините бяха извън опасността, надвиснала над Сюзън Томпсън. Проблемът беше, че това не беше истински случай. Бяха се заровили в него, правейки услуга на някого. Това беше коледен подарък, както бе казал Селито. Но в този момент Райм имаше нужда от повече факти и от сериозно разследване. Когато поемеше даден случай, Райм живееше с мисълта, че трябва да го води със 110% ефективност, в противен случай бе по-добре да се откаже.
Том донесе още кафе и отново напълни чинията с грозноватите си курабийки. Далтън кимна на сътрудника, благодари му и си наля кафе.
— Искаш ли? — попита той Карли.
— Да, татко, разбира се.
Той ѝ наля и попита:
— Някой друг иска ли?
Никой друг не искаше нищо. Но очите на Райм отскочиха към бутилката „Макалан“ на рафта и, гледай ти, без да издаде и звук на негодувание Том взе бутилката, отиде до инвалидния стол „Сторм Ароу“ на Райм, отвори тумбестата бутилка, подуши я и се намръщи.
— Странно, мислех си, че нищо не е останало от снощи. Явно съм забравил — добави Том иронично.
— Е, не може всички да сме съвършени — отбеляза доволно Райм, гледайки как Том сипва няколко пръста в чашата и я поставя върху облегалката.
— Благодаря ти, Балтазар. Засега може да си запазиш работата… въпреки плевелите на облегалката на стола ми.
— Не ти ли харесва? Казах ти, че ще украсявам за празниците.
— Къщата, да. Но не и мен.
— Какво ще правим сега? — попита Далтън.
— Ще чакаме — каза Селито. — Управлението за регистрация на моторни превозни средства в момента изготвя справка за всички шевролети „Малибу“, които имат такива цифри в регистрационните си номера. А ако имаме голям късмет, някой полицай на улицата ще забележи колата. — Той взе палтото си от един стол. — Трябва да отида до търговския център. Обадете ми се, ако се случи нещо.
Далтън му благодари, погледна часовника на ръката си, извади мобилния си телефон и се обади в офиса си, за да каже, че ще пропусне фирменото коледно парти. Обясни, че полицията разследва изчезването на бившата му жена и че в момента е с дъщеря си. Не искал да остави момичето само.
Карли го прегърна.
— Благодаря, тате. — Очите ѝ се отправиха към прозореца и пробягаха навън по извитите преспи сняг. Измина дълъг миг. Карли хвърли поглед към останалите в стаята и се обърна към баща си. С мек глас тя каза: — Винаги съм се чудила какво би станало, ако двамата с мама не се бяхте разделили.
Далтън се засмя и прокара пръсти през косата си.
— И аз съм си мислил за това, скъпа.
Сакс погледна Райм и двамата се обърнаха, оставяйки баща и дъщеря да си поговорят.
— Мъжете, с които се срещаше мама ли? Бяха свестни. Но никой не беше специален. Никой от тях не изкара дълго.
— Трудно е да срещнеш подходящия човек — съгласи се Далтън.
— Струва ми се…
— Какво?
— Винаги ми се е искало да се съберете отново.
Далтън като че ли не можа да намери подходящите думи.
— Опитах. Знаеш го. Но майка ти беше на друга вълна.
— Но престана да се опитваш преди няколко години.
— Предчувствах, че нещата няма да тръгнат на добре. Хората трябва да продължават напред.
— Но ти ѝ липсваш. Знам, че е така.
Далтън се засмя.
— О, не съм сигурен в това.
— Не, не, наистина. Когато я попитам за теб, тя ми казва какъв готин тип си бил. Бил си забавен. Каза, че си я карал да се смее.
— Имали сме и добри времена заедно — съгласи се Далтън.
— Когато попитах мама какво се е случило между вас, тя каза, че не е било нещо кой знае колко страшно — продължи Карл и.
— Вярно е — каза Далтън, отпивайки от кафето си. — Просто тогава още не знаехме как да бъдем съпрузи. Оженихме се твърде млади.
— Вече не сте млади… — Карли се изчерви. — Е, не исках да прозвучи така.
— Не, не, права си. Доста съм пораснал от онези времена.
— И мама се е променила. Едно време беше толкова сдържана, нали знаеш. Изобщо не беше забавна. Но сега си пада по какво ли не. Къмпинги и планинарство, рафтинг, всякакви занимания на открито.
— Сериозно? — учуди се Далтън. — Никога не съм могъл да си представя да се увлича по подобни неща.
Карли отмести поглед.
— Помниш ли онези командировки, на които ходеше, когато бях малка? Пътуваше до Хонконг и Япония?