— Когато разработвахме офисите в чужбина ли? Разбира се.
— Искаше ми се всички да отидем. Ти, мама и аз… — Тя въртеше чашката за кафе в ръцете си. — Но тя все казваше: „О, имам много работа вкъщи“. Или „О, ще ни стане лошо от водата там“, или нещо подобно. Никога не сме имали семейна ваканция. Истинска семейна ваканция.
— И аз винаги съм го искал. — Далтън печално поклати глава. — И направо побеснявах, когато не искаше да дойде и да те доведе. Но тя е твоя майка. Нейната задача е да се грижи за теб. Единственото, което винаги е искала, е да си в безопасност. — Той се усмихна. — Спомням си веднъж, когато бях в Токио и се обаждах у дома. И…
Думите му бяха прекъснати — телефонът на Райм иззвъня. Той отговори от микрофона на стола си.
— Ало.
— Детектив Райм? — гласът издрънча през говорителя.
Титлата вече не беше актуална — отпред стоеше едно „пенсиониран“, но той не обърна внимание на това.
— Продължавайте — нареди той.
— На телефона е полицай Бронсън, Нюйоркска щатска полиция.
— Да.
— Получихме спешно повикване за определяне местонахождението на червено малибу и разбрахме, че вие разследвате случая.
— Точно така.
— Открихме автомобила, сър.
Райм ясно чу как Карли ахна. Далтън пристъпи към момичето и обгърна с ръка раменете ѝ. Какво щяха да чуят? Че Сю Томпсън е мъртва?
— Продължавайте.
— Автомобилът се движи на запад. По всяка вероятност се е отправил към моста „Джордж Вашингтон“.
— Пътници?
— Двама. Мъж и жена. Не мога да кажа нищо повече.
— Слава Богу. Жива е — въздъхна Далтън.
Насочили са се към Джърси, помисли си Райм. Равнините бяха сред най-популярните места за изхвърляне на трупове.
— Автомобилът е регистриран на името на Ричард Мъсгрейв, Куинс. Неосъждан.
Райм погледна към Карли, която поклати глава в знак, че няма ни най-малка представа кой е той.
Сакс се наведе близо до говорителя и се представи.
— В близост ли сте до колата?
— На около петдесет метра зад тях.
— Автомобилът ви с полицейска маркировка ли е?
— Да.
— На какво разстояние сте от моста?
— На една-две мили източно.
Райм погледна Сакс.
— Искаш да се присъединиш към компанията ли? С камарото ще можеш да се движиш плътно по петите им.
Сакс забърза към вратата.
— Сакс — извика след нея Райм.
Тя хвърли поглед назад.
— Колата ти има ли вериги?
Сакс се разсмя.
— Вериги на този звяр ли, Райм? Не.
— Все пак внимавай да не цопнеш в Хъдсън, става ли? Навън със сигурност е доста студено.
— Ще направя всичко възможно — обеща тя и изскочи навън.
Наистина, спортен автомобил със задно предаване и над четиристотин коня под капака на двигателя не беше най-доброто превозно средство в снежни условия. Но по-голямата част от младостта на Амелия Сакс бе преминала в пилене на гуми и скърцане на автомобилни спирачки върху нагорещения асфалт в незаконните състезания около Бруклин (понякога само заради големия купон да се въртиш на сто и осемдесет градуса). Та малко сняг ли щеше да я сплаши?
Сакс плъзна своето камаро по магистралата и натисна газта. На този автомобил не му трябваха повече от пет секунди, за да изръмжи и замърка с нищожните за него осемдесет мили в час.
— На моста съм, Райм — извика тя в слушалката. — Къде са те?
— На около миля западно. А ти…
Автомобилът започна да криволичи.
— Задръж, Райм, колата поднася.
Тя овладя ситуацията.
— Един фолксваген кара с петдесет в платното за изпреварване. Човече, не те ли побиват тръпки от това?
След още една миля тя настигна полицейския автомобил. Придържаше се зад него и се стараеше да бъде извън полезрението на малибуто. Погледна към него и видя, че колата намалява и дава знак, че ѝ дава път.
— Райм, може ли да ме свържеш с полицая? — попита тя.
— Задръж…
Последва дълга пауза. После ядосаният глас на Райм:
— Така и не мога да проумея…
Неговата линия прекъсна и тя чу две щраквания. След това полицаят каза:
— Детектив Сакс?
— Тук съм. Продължавайте.
— Вие ли сте зад мен в това червено бижу на колела?
— Именно.
— Как искате да процедирате?
— Кой кара? Мъжът или жената?
— Мъжът.
Сакс се замисли за момент.
— Нека да изглежда като рутинна пътна проверка. За изправност на светлините или нещо подобно. След като спре на банкета, аз ще изляза отпред и ще го приклещя. Ти се заеми с пасажерското място, а аз ще измъкна шофьора. Не знаем дали е въоръжен или не. Но има голяма вероятност това да е отвличане, затова допускам, че има оръжие.