— Разбрано, детектив.
— Добре. Да се залавяме.
Полицейският автомобил се отдръпна. Сакс се опита да погледне през задното стъкло. Не можа да види нищо през снега. Бургундовият автомобил се спусна по склона и бавно спря на червения светофар. Когато светна зелено, пое напред през лапавицата и снега.
Гласът на полицая изпука в ухото ѝ.
— Детектив Сакс, готова ли сте?
— Да. Да го пипнем.
Полицейската лампа на служебния форд „Краун Виктория“ засвятка и той включи сирената. Шофьорът на малибуто вдигна очи към огледалото за обратно виждане и автомобилът моментално отби. От лявата страна се виждаха мрачни градски къщи, а от дясната — обрасли с тръстика блата.
Сакс натисна газта и заби спирачки пред малибуто, блокирайки пътя му. За миг изскочи отвън, изваждайки своя пистолет „Глок“ и бързо се затича към колата.
Четиридесет минути по-късно Амелия Сакс влезе в градската къща на Райм.
— Колко зле беше? — попита Райм.
— Доста зле. — Тя си наля голям скоч и бързо пресуши наполовина съдържанието на чашата. Нетипично за нея — по принцип Амелия Сакс отпиваше на малки глътки.
— Доста зле — повтори тя.
Сакс обаче нямаше предвид някаква кървава престрелка в Джърси, а неловкото чувство от това, което бяха направили.
— Разкажи ми.
Още докато бяха спрели край шосето, Сакс се беше обадила, за да уведоми Райм, Карли и Антъни Далтън, че със Сюзън всичко е наред. Тогава Сакс не беше имала възможност да навлиза в подробности. Сега обясни:
— Онзи тип в колата беше мъжът, с когото се е виждала през последните няколко седмици. — Тя хвърли поглед към Карли и продължи. — Рич Мъсгрейв, същият, за когото спомена. Колата е негова. Обадил ѝ се тази сутрин. Възнамерявали да пазаруват по търговските центрове в Джърси. Само че тази сутрин, когато излязла да вземе вестника, Сюзън се подхлъзнала на леда.
— Пътеката пред къщата е като скиписта — съгласи се Далтън.
Карли трепна.
— Мама винаги е казвала, че откакто се помни, е непохватна.
Сакс продължи:
— Ударила си коляното и не искала да шофира. Затова отново се обадила на Рич и го помолила да я вземе от къщи. Отпечатъкът в снега, където си мислех, че някой е стоял и е надничал през прозореца… Именно там е паднала.
— Затова се е движил толкова плътно до нея — замислено добави Райм. — Помагал ѝ е да върви.
Сакс кимна.
— Колкото до банката — и там няма никаква мистерия. Наистина ѝ е трябвало нещо от сейфа. А хилядата долара са били за коледни покупки.
Карли сбърчи чело.
— Но тя знаеше, че ще се отбия. Защо не ми се обади?
— Написала ти е бележка.
— Бележка ли?
— Пишело, че няма да си е вкъщи през целия ден, но ще се прибере към шест.
— Не може да бъде!… Но аз изобщо не съм я видяла.
— Защото — обясни Сакс — била много стресната от падането и забравила да я остави на масичката в коридора, както възнамерявала. Откри я в чантата си, когато ѝ казах, че не е била на масата. И не си е била включила мобилния телефон.
Далтън се разсмя.
— Цялата работа е едно недоразумение. — Той обгърна с ръка раменете на дъщеря си.
Лицето на Карли отново пламна и тя каза:
— Ужасно, наистина ужасно съжалявам, че се паникьосах така. Трябваше да се досетя, че може да има разумно обяснение.
— Тъкмо затова сме тук — каза Сакс.
Което не беше съвсем вярно, помисли си горчиво Райм. Никое добро дело…
Докато си обличаше палтото, Карли покани Райм, Сакс и Том на коледното парти на другия ден следобед в дома на майка си.
— Това е най-малкото, което можем да направим — каза тя.
— Сигурен съм, че за Том и Амелия ще бъде истинско удоволствие да дойдат — бързо каза Райм. — Колкото до мен, за съжаление, мисля, че имам планове. — Коктейлите го отегчаваха.
— Не — каза Том. — Нямаш никакви планове.
— Не, никакви планове — добави и Сакс.
Райм навъсено ги погледна.
— Струва ми се, че си знам графика по-добре от който и да било друг.
Което също не беше съвсем вярно.
Когато бащата и дъщерята си отидоха, Райм се обърна към Том:
— След като разтръби колко необременен е графикът на светските ми ангажименти утре, би могъл да си изкупиш греха.
— Какво? — предпазливо попита помощникът му.
— Свали проклетите украшения от стола ми. Чувствам се като Дядо Коледа.
— О! — едва успя да каже Том, но все пак разчисти коледната украса от стола. След това включи радиото и в стаята се разля коледна песен.