С куфарче в ръка, съдържащо основното оборудване при оглед, Сакс тръгна напред. Погледът ѝ се спря на изтривалката, на която беше изрисувана светкавица над буквите ЛЕ — „Ларкин Енерджи“.
— Това ли е логото му? — долетя гласът на Райм.
— Предполагам — отвърна тя. — Чел ли си статията за него?
— Явно съм я пропуснал.
— Този човек беше един от най-големите работодатели в страната.
Райм тихо се изкашля.
— И един разстроен служител стига. Винаги ме е забавлявала тази дума. Ако даден служител е щастлив, това прави ли го „строен“? Къде е мястото?
Сакс отвори вратата и влезе в дома на Ларкин.
На долния етаж дежуреше униформен полицай. Той вдигна поглед и кимна.
— Къде е съпругата? — попита Сакс. Стараеше се да спазва хронологията.
Полицаят обясни, че жената все още е в болницата.
Очаквало се скоро да я изпишат, а двамата детективи от специалния отдел били при нея.
— Ще трябва да говоря с госпожа Ларкин, Райм.
— След като я изпишат, ще накараме Лон да я доведе при нас. Къде е спалнята? Не я виждам.
Понякога Сакс смяташе, че грубият тон, който използваше Райм, е начин да се защити от емоционалните опасности при полицейската работа. Но друг път беше убедена, че този човек си е груб по природа.
— Спалнята?
— На горния етаж, детектив — кимна полицаят.
Сакс се изкачи по тесните стръмни стъпала.
Мястото на убийството беше голяма спалня, обзаведена във френски провинциален стил. Мебелите и картините бяха несъмнено скъпи, но според Сакс в стаята имаше толкова много ярки цветове, орнаменти и драперии — в крещящо жълто, зелено и златисто — че чак тръпки я побиха. Стая на дизайнер, не на постоянно живеещ в този дом, помисли си тя.
Леглото беше в другия край на стаята, до прозореца. По ирония на съдбата то се намираше точно под старинна картина с простреляни птици върху кухненска маса. Чаршафите бяха на пода и Сакс предположи, че са били хвърлени там от медицинския екип. По долния чаршаф и калъфката се виждаше голямо кафяво кърваво петно. Сакс се доближи, чудейки се дали е имало…
— Има ли следи от куршум? — попита Райм.
Тя се усмихна. Точно това беше въпросът, който тя смяташе да зададе. За миг беше забравила, че Райм вижда всичко, което вижда и тя.
— На пръв поглед, не — отговори тя.
Откъм страната на Ларкин Сакс не забеляза следи от куршум.
— Ще трябва да попитаме патолога — промърмори тя.
— Това означава, че убиецът вероятно е използвал фрагментиращи куршуми — допълни мислите ѝ Райм.
Професионалните убийци понякога купуваха или си изработваха куршуми, които се пръсваха при допир с тялото. Така причиняваха по-сериозни травми и възможността нараняването да е смъртоносно беше по-голяма. Изстрелян толкова отблизо — от около два метра — нормален куршум би трябвало да продължи през черепа и да излезе навън.
— Какво е това? — попита Райм — Отдясно.
Сакс също я забеляза — от едната страна на позлатеното нощно шкафче стърчаха парченца дървесина. Дупка от куршум. Огледа внимателно възглавницата. Куршумите я бяха пронизали и продължили навън.
Следващата дупка беше в стената. На пода имаше малко кърваво петно — вероятно от раната на съпругата. И парченца олово. Точно така. Фрагменти.
Тя поклати глава.
— Какво правиш, Сакс? Зави ми се свят.
— О, извини ме, Райм. Забравих, че сме свързани. Мислех си за куршумите. И за болката, фрагментиращите куршуми причиняват много по-голяма болка, тъй като парченцата се разпръскват из цялото тяло.
— А, да — Райм не добави нищо повече.
По-късно Сакс щеше да вземе проби и да направи необходимите снимки. В този момент тя искаше да добие усещането за начина, по който е било извършено убийството и за движението на самия убиец.
Излезе на малкото балконче. Погледът ѝ първо се спря на още три поразени от сушата цветя, плъзна се по стените и се спря на вратата. Ето къде беше стоял убиецът — прицелил се е през прозореца. Възможно е да е искал да влезе в самата стая и да стреля по-отблизо, но е бил спрян от заключените прозорци и врата. Вместо да събуди жертвите си, докато се опитва да разбие ключалката, убиецът е предпочел да счупи стъклото и да стреля през дупката.