На това място гласът ѝ отказа, тя се задави и зарида. Сакс погледна към Райм, който кимна.
— Това е всичко, Кити. Няма да те задържаме повече.
Тя най-после успя да се овладее.
Том влезе в стаята и ѝ подаде салфетка.
— А сега — каза Лон Селито — ще изпратим някой да ви пази.
Кити поклати глава и се опита да се засмее.
— Знам, че в този момент съм доста разстроена, но ще се оправя. Аз просто… Когато братът на Рон се върне, ще отседна при тях. Освен това имам и мои роднини. А и синът на Рон и жена му се прибират от Китай. — Последва дълбока въздишка. — Това беше най-тежкото телефонно обаждане. До сина му.
— Госпожо Ларкин, говоря за бодигард.
— Бодигард? Защо?
— Вие сте очевидец — обясни тя. — Убиецът се е опитал да убие и вас. Възможно е отново да опита.
— Но аз наистина нищо не видях.
— Това го знаете вие, но не и убиецът — отбеляза Райм.
— Не забравяйте — отбеляза Сакс, — че да си свидетел не означава само да идентифицираш извършителя. Свидетелят може да определи времето, през което е извършено престъплението, звукът от изстрелите, къде е стоял убиецът, каква е била Стойката му, как е държал пистолета… Всички тези неща могат да помогнат да бъде подведен даден заподозрян под отговорност.
— В нашата компания работят хора по сигурността — каза госпожа Ларкин.
— Все пак е по-добре да е полицай — каза Селито.
— Предполагам… Разбира се. Просто не мога да си представя, че някой ще си прави труда да ме нарани.
Райм забеляза, че Лон Селито се опитва да запази благовидно изражение.
— Е — намеси се детективът, — вероятността е едно към хиляда, но не е ли по-добре да се подсигурим?
До прозореца на рядко използваната кухня в дома му в Ню Джърси стоеше набит мъж. Беше обърнал гръб на панорамата, а тя не беше лоша — покривите на небостъргачите на фона на небето на Манхатън. Мъжът беше вперил очи в плоския екран на малък телевизор в хола си.
— В момента го гледам, капитане.
Бяха изминали няколко години от уволнението му от армията и сега той работеше като „консултант по сигурността“, но след толкова време военна служба мъжът се чувстваше по-удобно, когато се обръщаше към хората по чин. За тези, които го наемаха и за тези, с които работеше, той беше просто Картър.
По телевизията някакъв коментатор споменаваше, че съпругата на Роналд Ларкин е оцеляла след нападението. Обясни, че тя е единственият очевидец.
— Хмм — изсумтя Картър.
Когато изпълняваше задачи по „сигурността“ отвъд океана, Картър често разчиташе на журналистите, за да получи нужната му информация и се изумяваше колко деликатни подробности бяха склонни да издадат в замяна на неговата „информация“.
Появи се втори водещ. Новата тема бе фондация „Ларкин“ и огромните средства, получени от държавите от Третия свят.
Картър се замисли. Беше работил за няколко наистина много богати хора, но според него само един-двама шейха от Близкия изток имаха толкова пари, колкото Роналд Ларкин. А да, и онзи френски бизнесмен…
Но също като Ларкин и той вече не притежаваше нищо. Беше мъртъв.
Ларкин беше дошъл в Ню Йорк, за да се срещне с изпълнителните директори от други благотворителни организации с цел сливането им в суперблаготворителна фондация, която да консолидира техните усилия в Африка, където се ширят глад и болести. А сега да се върнем на нашия кореспондент в региона Дарфур в западен Судан, където…
Бла, бла. Картър изгаси телевизора. Дистанционното изглеждаше ужасно дребно в огромната му ръка. Заслуша се внимателно в думите на капитана. Звучеше разтревожено. След известно мълчание Картър каза:
— Ще се погрижа, капитане. Ще следя да се направи необходимото.
След като затвори, Картър отиде в спалнята и порови в гардероба. Спря се на строг тъмносин костюм. Огледа го внимателно, започна да се облича, но се спря. Върна костюма в гардероба и взе друг, размер 48 — много по-лесно беше да прикриеш пистолета, който носиш, ако си с костюм един размер по-гол ям.
Десет минути по-късно Картър беше в зеления си джип Чероки на път за Манхатън.
Робърт Келси, оплешивяващ, но в добра физическа форма бизнесмен, беше изпълнителен директор на фондация „Ларкин“, което значеше, че работата му е да раздава по около три милиарда долара на година.