— Много просто, заради ангажиментите на съпруга ти отвъд океана.
— Какво искаш да кажеш?
— Деликатна сфера. Нали разбираш? — Норма не добави нищо повече.
Това е абсурдно, помисли си Кити. Последното нещо, от което имаше нужда, бе бодигард. Трябваше да се опита да уреди да върнат жената обратно, веднага щом пристигнат Питър Ларкин и жена му.
Кити все още мислеше за Питър и семейството му, когато инстинктивно почувства, че Норма Седжуик е нащрек — раменете ѝ бяха свити и непрекъснато поглеждаше в огледалото.
— Госпожо Ларкин, струва ми се, че някакъв автомобил ни следва — каза тя.
— Какво? — Кити се обърна. — Невъзможно.
— Напротив, сигурна съм. Опитах се да се изплъзна, но той през цялото време е зад мен.
— Зеленият джип ли?
— Точно така.
— Кой е на волана?
— Струва ми се, че е мъж… Бял. Изглежда е сам.
Кити отново погледна назад, но не можа да види вътрешността на джипа — прозорците бяха с тъмни стъкла.
Норма извади телефона си и започна да набира.
Това е лудост, помисли си Кити. Не виждам смисъла от…
— Пази се! — извика Норма.
Джипът ускори рязко, насочи се право към тях и ги избута през бордюра на улицата в парка.
— Но какво прави той? — изкрещя Кити.
— Тук Седжуик — съобщи Норма по телефона. — Имаме нападател! На Мадисън и Двайсет и втора. При парка. Той…
Джипът ускори и се насочи право към тях.
Кити изпищя, наведе глава и зачака сблъсъка. Но Норма реагира мигновено — натисна газта и навлезе в тревната площ, като успя да спре малко преди да се блъсне в някаква временна телена ограда около строителна площадка. Джипът прескочи бордюра и спря наблизо.
— Излизай! — изкрещя Норма. — Бързо!
Агентката изскочи от колата с пистолет в ръка и рязко отвори задната врата.
Стискайки чантата си, Кити се свлече на земята. Докато посетителите на парка се разбягваха, Норма я хвана за ръката и двете жени се затичаха към близките храсти.
Джипът спря. Вратата се отвори с трясък и на Кити ѝ се стори, че шофьорът излиза навън.
— Добре ли си? — Без да отпуска оръжието си, Норма внимателно я огледа.
— Да, да! — извика Кити. — Добре съм. Не го изпускай. Той е извън колата.
Нападателят, солиден бял мъж в тъмен костюм и бяла риза се придвижваше бързо през храстите към тях, но неочаквано изчезна зад струпаните строителни материали.
— Къде отиде? Къде е?
Кити погледна към пистолета в ръката на жената. Тя го държеше здраво и изглежда знаеше какво прави. Но все пак се бяха озовали в задънена улица — нямаше накъде да бягат. Кити погледна назад към колата. Нищо. След това с периферното си зрение забеляза някакво движение над тях.
Норма изкрещя. Кити се извърна в посока на движението и видя фигура, която прескачаше оградата с пистолет в ръка.
Не беше нападателят. Пред тях стоеше униформен полицай. Той видя значката на врата на Норма, но не смяташе да рискува. Насочи пистолета си право към агентката.
— Свали оръжието и се идентифицирай!
— Държавен департамент. Охрана.
— Свали оръжието и ми покажи.
— За бога — кресна Кити, — тя ме охранява. Един мъж ни преследва.
Норма насочи пистолета към земята и с другата си ръка показа значката си. Полицаят кимна.
— Трябваше да съобщиш веднага.
— Погледни на два часа. Бял мъж… едър. Избута ни от улицата. Вероятно е въоръжен.
— Каква му е целта?
— Тя е свидетел на убийство.
— Това той ли е? — Полицаят гледаше към колата на Норма.
Кити видя някакъв мъж да прикляка зад нея.
— Да — каза Норма. После се обърна към Кити — Лягай долу!
Норма я блъсна грубо върху асфалтовата пътека и я притисна плътно със свободната си ръка.
Кити беше бясна. Трябваше да настоява да си останат в градската къща.
— Не мърдай! — извика полицаят и се втурна напред. — Полиция. Не мърдай!
Но нападателят беше разбрал, че е в губеща позиция — бързо отстъпи назад към джипа, даде на заден ход през бордюра и изфуча нагоре по Мадисън, като остави само облак син дим след себе си.
С помощта на високотехнологичната видеосистема Линкълн Райм следеше от лабораторията си разговора на Кити Ларкин със Селито и Сакс. Жената описваше подробно инцидента с треперещ глас.
Тази система е страхотно изобретение, помисли си Райм. Имаше чувството, че участниците в разговора са пред него.
— Не знам какво точно се случи — каза Кити. — Всичко стана толкова бързо. Дори не можах да го видя добре.