Може би за стотен път Райм прочете списъка с улики.
Отговорът се криеше някъде там. Трябваше да е там. Нямаше друга възможност. Нямаше свидетели, отсъстваха ясни мотиви, липсваше точен списък на заподозрените…
Доказателственият материал! Микроскопичните следи — в тях беше ключът към загадката.
Принципът на Локар.
Райм погледна часовника.
— Мел?
Без да вдига поглед от апарата, лаборантът повтори търпеливо:
— Само една минута.
Но всяка изминала минута означаваше, че убиецът разполага с още шейсет секунди, за да се измъкне.
Или, опасяваше се Райм, убиецът е на шейсет секунди по-близо до следващото си убийство.
Картър седеше в зеления си джип и гледаше към Бруклин от място, близо до пристанището при Саут стрийт. Отпиваше от кафето и се наслаждаваше на гледката. Корабите с високи мачти, мостовете, движението на яхтите…
Картър нямаше шеф. Да, някои хора го наемаха, но все пак той сам си определяше работното време. Понякога ставаше рано — в четири сутринта — и докато пазарът за риба на Фултън все още работеше, отиваше с колата си там. Разхождаше се край сергиите, гледаше купищата риба тон, сепия, раци. Това място му напомняше морските пристанища отвъд океана. Съжаляваше, че затвориха този пазар. Най-вероятно финансови затруднения. Или пък намеса на синдикатите, което си беше едно и също.
На времето Картър беше разрешил доста синдикални проблеми.
Мобилният му телефон иззвъня и той погледна към монитора, за да види кой го търси.
— Капитане — каза той с глас, изпълнен с уважение. През цялото време слушаше внимателно и преди да затвори каза: — Разбира се. Мога да го направя.
Набра номер извън страната. Беше доволен, че не трябва да ходи никъде в следващите няколко минути.
Картър проследи с поглед малък товарен кораб, който се придвижваше бавно нагоре по Ийст ривър. Гледката му доставяше удоволствие.
— Уи? — се чу глас от другия край на света.
Картър започна да говори и дори не осъзна, че е превключил на френски.
Кити се събуди от звъна на телефона.
— Ало?
— Кити, как си?
Беше Питър Ларкин.
Двамата се бяха срещали само веднъж — на сватбата. Спомняше си го много добре: висок, слаб, с оредяла коса. Приличаше на брат си само в лицето.
— О, Питър, толкова е ужасно — проплака Кити.
— Добре ли си?
— Предполагам. — Тя се изкашля леко. — Бях заспала и го сънувах. Събудих се и за момент се почувствах добре. След това си спомних какво се случи… Толкова е ужасно. А вие как сте?
— Не мигнахме в самолета…
Двамата размениха още няколко думи. Питър обясни, че се намират на летището и току-що си вземат багажа, а с жена си ще бъдат в градската къща след час-два. Дъщеря му, студентка в Йейл, вече била там.
Кити погледна часовника си, подарък от Рон. Беше семпъл, елегантен и вероятно струваше десет хиляди долара.
— Защо не си починете тази вечер, а утре сутринта да дойда при вас.
— Разбира се. Знаеш ли адреса?
— Имам го някъде. Аз… не знам къде е. Просто не мога да мисля.
Той ѝ го продиктува.
— Ще се радваме да те видим, Кити.
— Семейството трябва да е заедно в ситуации като тази.
За да пропъди всякаква сънливост, Кити влезе в банята и си наплиска лицето с ледена вода. Върна се в стаята и се вгледа в стенното огледало. Помисли си колко този образ е различен от образа на жената, която беше в действителност. О не, съвсем не Кити Ларкин, а Присила Ендикот — име, потънало под дълъг списък от фалшиви имена.
Естествено, когато си професионален убиец, не можеш да си позволиш да бъдеш себе си. Член на лявото крило на радикалистите в САЩ, привърженик, а понякога и участник в политическия тероризъм, след колежа Присила се беше прехвърлила на континента, където се подвизаваше в няколко нелегални движения, като в последно време помагаше на политическите терористи в Ирландия и Италия. Но след като прехвърли трийсетте, осъзна, че политиката не ти плаща сметките, поне не и политиката на наивните комунисти и социалисти, така че тя реши да предостави талантите си на онези, които биха платили: консултанти по сигурността в Източна Европа, Средния изток и Африка. Когато дори това заплащане се оказа незадоволително, тя отново смени полето си на действие, като запази титлата, но пое напълно нова служебна характеристика, която тя нарече „разрешаване на проблеми“.