Ако бях бърза и имах късмет, можех да стигна до болницата и да ме лекуват. Нещо като беса е. Разбира се, понякога ваксината сработва, но друг път те превръща в ликантроп…
Човекът-плъх преметна дългата си гола опашка върху скръстените си лапи.
— Имал ли те е някога «лак»?
Не бях съвсем сигурна за секс ли говори или за вечеря. И двата варианта не звучаха добре. Да, той щеше да се самонадъха, да си придаде смелост и, когато се почувства готов, да ми се нахвърли. А исках да ме нападне, когато аз съм готова.
Така че се спрях на секса и заявих:
— Не притежаваш онова, което е нужно, плъхчо!
Той се вцепени, плъзна длан надолу по тялото си и зарови нокти в козината.
— Ще видим кой какво има, жено!
— Ти само по този начин ли си докарваш кефа — като насилваш мацките? И в човешката си форма ли си толкова грозен, колкото и сега?
Той изсъска срещу мен с широко отворена уста и оголени зъби. От гърлото му се надигна могъщо и пискливо, стенещо ръмжене. Досега не бях чувала такъв звук. Нарастваше и спадаше, и изпълни килията със страховито, съскащо ехо. Раменете му се стегнаха.
Затаих дъх. Бях го унижила. Сега щях да видя дали планът ми ще проработи или той ще ме убие. Скочи напред. Паднах на пода, но той бе готов за това. Нахвърли ми се с невероятна скорост, ръмжеше, размахваше нокти и пищеше право в лицето ми.
Присвих крака към гърдите си, иначе щеше да ме смачка. Той положи едната си ръка-лапа на коленете ми и натисна. Сплетох длани под краката си и му се опънах. Беше все едно да се бориш с гъвкава стомана. Той изпищя отново, високо и съскащо, а по лицето ми се посипа слюнка. Плъхът се надигна на колене, за да му е по-удобно насила да разтвори краката ми. Ритнах нагоре с все сили. Врагът прозря намеренията ми и се опита да се дръпне, но и двете ми стъпала го улучиха точно в слабините. Ударът го вдигна от земята и той се строполи на площадката, дращейки с нокти по камъните. Скимтеше пискливо и накъсано. Явно не успяваше да си поеме въздух както трябва.
Втори човек-плъх се появи приведен през тунела, а плъховете се разбягаха с писъци и подвиквания. Аз просто си седях на площадката, колкото се може по-далеч от стенещия рус човекоплъх. Взирах се в новодошлия с умора и ярост.
Проклятия, трябваше да успея! На лошите не им е позволено да получават подкрепление, когато и без друго ме надминават по брой. Този тук имаше черна козина, черна като индиго. Носеше джинсови шорти, намъкнати на леко кривите му крака. Махна с плавен и грациозен жест.
Преглътнах буцата в гърлото си. Сърцето ми препускаше. Косата ми настръхваше от спомена за полазилите ме дребни телца. Ухапаната ми от плъхчето ръка пулсираше. Щяха да ме разкъсат на парчета!
— Жан-Клод!
Плъховете се размърдаха — приливната кафява вълна, отстъпи от стълбите и с писъци и квичене се втурна в тунела. А аз можех само да зяпам.
Гигантските зверове засъскаха към новодошлия, сочейки с носове и лапи падналия си събрат.
— Тя се защитаваше! Какво правехте вие? — гласът на плъхолака беше басов и дълбок, и само едва доловимо завален. Ако затворех очи, бих казала, че говори човек.
Не замижах. Гигантските плъхове си тръгнаха, влачейки приятеля си, който още беше в безсъзнание. Не беше мъртъв, но беше поне ранен. Един от гигантите се извърна към мен, докато другите изчезваха в тунела. Безизразното му черно око ме стрелна и ми обеща болезнени преживявания, ако някога се срещнем отново.
Русият плъх беше спрял да се гърчи и лежеше неподвижно, пъшкаше и притискаше слабините си с ръце. Новодошлият отбеляза:
— Казах ти никога да не идваш тук!
Първият плъхолак се помъчи да седне. Явно го заболя.
— Господарката ни викна и се подчиних.
— Аз съм твоят крал. Подчинявай се на мен! — плъхът с черната козина тръгна нагоре по стълбите, пляскайки гневно с опашка почти като котка.
Изправих се и облегнах гръб на вратата на килията — за хиляден път тази нощ. Раненият плъх отвърна:
— Ти си наш крал само докато умреш. Ако се изправиш срещу господарката, краят ти няма да се забави. Тя е могъща, по-силна е от теб! — Все още говореше слабо и накъсано, но вече се възстановяваше. Гневът е добро лекарство.
Кралят-плъх скочи — черна светкавица. Вдигна другия плъх на крака — държеше го с леко извити лакти и толкова високо, че лапите му не стигаха пода. Поднесе го към муцуната си.