Аз се притеснявам именно за душата. Моята безсмъртна душа не е за продан, дори и срещу цяла вечност. Нали разбирате, знам, че вампирите могат да умират. Доказала съм го. А никой не е наясно какво се случва с душата на вампира, когато умре. Дали може да си добър вампир и да идеш в Рая? Подобна идея не ми допада особено.
— Бърт също ли има клиенти?
Мери отново погледна към бележника.
— Не, свободен е! — вдигна очи и се усмихна, сякаш беше доволна, че е успяла да ми помогне. Може и да беше.
Вярно е, че Бърт заема най-малкия от трите кабинета. Стените са в меко пастелносиньо, килимът — два оттенъка по-тъмен. Шефът твърди, че цветът успокоява клиентите. Аз смятам, че е като да застанеш в синьо кубче лед.
Бърт не подхожда на малкия син кабинет. В него няма нищо малко. Висок е метър и деветдесет, има широки рамене и фигура на атлет от колежа, започнал е да поомеква в корема. Бялата му коса е подстригана късо над малките уши. Натрупан от разходки с яхта тен подчертава светлите му очи и коса в остър контраст. Очите му са почти безцветно сиви, като мръсно прозоречно стъкло. Налага се да поработиш много здраво, за да накараш мръсносивите очи да сияят, но точно сега те блестяха. Бърт на практика ме озаряваше цялата. Което е лош знак.
— Анита, каква приятна изненада. Сядай! — той размаха срещу мен един плик. — Днес получихме чека!
— Чек? — попитах.
— Задето ще се занимаваш с вампирските убийства.
Бях забравила. Бях забравила, че в целия хаос някой ми обеща и пари. Изглеждаше глупаво и обидно, че Николаос ще подобри нещата с пари. А ако се съдеше по физиономията на Бърт, трябва да бяха много.
— Колко са?
— Десет хиляди долара… — той проточи всяка дума така, че да отзвучи с тежест.
— Не са достатъчно.
Бърт се разсмя.
— Анита, ставаш алчна на стари години! Мислех, че това е моя работа!
— Не стигат за живота на Кетрин или за моя.
Усмивката му леко трепна. В очите му се появи враждебна искрица, сякаш се канех да му кажа, че Дядо Коледа не съществува. Почти го чувах как се пита дали се налага да връща чека.
— За какво става дума, Анита?
Разказах му всичко, с няколко дребни поправки. Пропуснах «Цирка на Прокълнатите». Пропуснах сините светлинки. Никакво първо вампирско белязване.
Когато стигнах до онази част, където Обри ме хвърля в стената, шефът се обади:
— Шегуваш се!
— Искаш ли да видиш синините?
Довърших разказа и се взрях в сериозното му, квадратно лице. Бе положил на бюрото големите си длани с дебели пръсти. Чекът лежеше наблизо, върху спретнатата купчина жълтеникави пликове. Изражението срещу мен беше внимателно и загрижено. Емпатията ми обаче не действа добре спрямо Бърт. Винаги виждам как колелцата в главата му се въртят и пресмятат сборове.
— Не се бой, Бърт, можеш да осребриш чека.
— Ама, Анита, това не е…
— Спести си го.
— Анита, наистина не съм имал за цел да те поставям в опасност!
Засмях се.
— Глупости!
— Анита! — изглеждаше шокиран, малките му очичките се ококориха и посегна с ръка към гърдите си. Господин Честност.
— Няма да се хвана, тъй че си спести глупостите за клиентите. Познавам те прекалено добре.
Тогава той се усмихна. Беше истинската му усмивка. Моля, да стане истинският Бърт Вон. Очите му блестяха не с топлота, а по-скоро с удоволствие. В усмивката на шефа има нещо преценяващо, обидно многознайковско. Сякаш познаваше и най-ужасните неща, които си сторил някога и с удоволствие ще си затваря устата — на определена цена.
Има нещо малко страховито в човек, който знае, че не е добър и не му пука. Това противоречи на всичко, което Америка цени и обича. На първо място ни учат да сме мили, да ни харесват, да сме популярни. Човек, който захвърля всичко това е отцепник и потенциално опасно създание.
— И какво може да стори «Съживители» ООД по въпроса?
— Вече хванах Рони да провери някои неща. Мисля, че колкото по-малко хора участват, толкова по-малко ще бъдат в опасност.
— Винаги си била хуманистка.
— За разлика от някои, които мога поименно да изброя.
— Нямах представа какво искат те.
— Не, но си знаел какво е отношението ми към вампирите.
Бърт ми се усмихна и отбеляза:
— Знам тайната ти, знам и най-страшните ти сънища…
Такъв си е — напорист изнудвач. Отвърнах му с приятелска гримаса:
— Ако друг път посмееш да ми пратиш за клиент вампир, без първо да се консултираш с мен, напускам!