Джеймисън избутваше клиентите към изхода. Долових няколко изречения.
— Тя се опитваше да ги убие. Те просто са се защитавали.
Аха, такава съм си аз, наемен убиец на немъртви. Поразяващата ръка от гробищата. Да, бе. Оставих Джеймисън на неговите полуистини и влязох в кабинета. Все още се нуждаех от досиетата. Животът си продължава, поне за мен. Но не можех да прогоня детското лице от мислите си, нито ококорените му очи. Хлапето имаше златист тен и кожата му беше гладка като на бебе. Нима на човек не трябва поне да му расте брада, за да може да се самоубие?
Поклатих глава, сякаш можех да отърся и лицето на хлапето от мислите си. Почти успях. Бях коленичила с папките в ръце, когато в кабинета влезе Джеймисън.
Хлопна вратата зад гърба си. Предполагах, че точно така ще направи.
Кожата му има цвят на тъмен мед, очите му са светлозелени; лицето му е обградено от дълги, стегнато навити къдри. Косата му е почти рижава. Джеймисън е първият зеленоок, червенокос негър, който съм виждала изобщо. Беше жилав, слаб… и не се бе упражнявал и един час в живота си — просто късметлия в генетично отношение. Представата на Джеймисън за упражнения вдига чашки на хубав купон.
— Никога повече не го прави! — каза той.
— Кое? — изправих се, притиснала папките към гърдите си.
Той поклати глава и почти се усмихна…, но гримасата му беше гневна и разкри малки бели зъби.
— Не се дръж като задник!
— Съжалявам.
— Глупости, изобщо не съжаляваш!
— Не съжалявам, че се опитах да дам на жената визитката на Фийлдс. Не. Бих го сторила пак.
— Не обичам да ме подминават като пътен знак пред клиентите ми.
Свих рамене.
— Сериозно говоря, Анита! Повече недей ми въртя такива номера!
Исках да го помоля, да настоя, но не го сторих.
— Не си квалифициран да консултираш хората дали да станат или да не станат немъртви.
— Бърт смята, че съм.
— Бърт би взел пари и за атентат срещу папата, ако смята, че ще се измъкне след това.
Джеймисън се усмихна, намръщи ми се но не успя да се сдържи и пак ми се ухили:
— Добре се оправяш с думите.
— Благодаря.
— Не ме унижавай пред клиенти, става ли?
— Обещавам никога да не ти се бъркам, когато става дума за възкресение на мъртъвци.
— Това не е достатъчно — отвърна той.
— Да, но е единственото, което ще ти обещая. Не си квалифициран да съветваш хора. Не бива!
— Малката госпожица Съвършенство. Ти убиваш хората за пари. Не си нищо друго, освен проклета убийца.
Поех си дълбоко дъх. Издишах. Нямах намерение да се карам с него точно днес.
— Екзекутирам престъпници с пълната благословия на закона.
— Да, но ти е приятно. Доставяш си наслада като ги нанизваш на колци. Не можеш да изкараш и една проклета, седмица, без да се окъпеш в нечия кръв.
Зяпнах го и попитах:
— Наистина ли вярваш в това?
Той не искаше да ме погледне в очите, но накрая отвърна:
— Не знам.
— Бедните малки вампири, бедните недоразбрани твари. Така ли? Онзи, който ме беляза, е избил двадесет и трима души, преди съдът да ми даде разрешително за него… — дръпнах тениската си надолу, за да разкрия белега на ключицата. — Този вампир беше убил десет души. Специализираше се в малки момченца, твърдеше, че месото им е особено нежно. Той не е мъртъв, Джеймисън. Измъкнал се е. Снощи ме намери и ме заплаши!
— Ти не ги разбираш.
— Не! — забих пръст в гърдите му. — Ти не ги разбираш.
Той ме стрелна с гневен поглед, трепкайки с ноздри — дъхът му излизаше на топли струйки. Отстъпих назад. Не биваше да го докосвам, това е нарушение на правилата. Никога не докосваш човек по време на караница, освен ако не си си наумил да преминеш към насилие.
— Съжалявам, Джеймисън! — не знам дали разбираше за какво се извинявам.
Не каза нищо.
Когато го подминах, той ме попита:
— За какво са ти папките?
Поколебах се, но той познаваше досиетата не по-зле от мен. Щеше да разбере какво липсва.
— Вампирските убийства.
Спогледахме се едновременно. Зяпнахме се.
— Взела си парите? — попита той.
Това ме спря.
— Знаеш за случая?
Той кимна.
— Бърт се опита да ги накара да наемат мен вместо теб. Не пожелаха да се хванат на въдицата.
— Брей, след цялата добра реклама, която си им правил…
— Казах на Бърт, че няма да се навиеш. Че няма да работиш за вампири.
Леко скосените му очи ме изучаваха, оглеждаха и се опитваха да измъкнат някаква истина от мен. Пренебрегнах Джеймисън и си наложих приятно, но каменно изражение.