— Господарката на града ми направи предложение, което не можех да откажа.
Тя се втренчи в мен и ме огледа, сякаш ме запечатваше в паметта си.
— Не ти вярвам — каза.
Свих рамене. Това е проблемът с истината. Все някой ще те нарече лъжец. Повечето хора се връзват на приемливите лъжи вместо на неприемливата истина. На практика ги предпочитат.
— Как може някой вампир да заплаши Екзекуторката? — попита Ребека.
Въздъхнах.
— Не съм самият дявол! Да си се срещала някога с господарката на града?
— Не.
— Тогава се налага да повярваш на честната ми дума. Страх ме е до смърт от нея. Всеки със здрав разум би си изкарал ангелите!
Тя все още изглеждаше разколебана, но започваше да се открехва. С тихия си, свит гласец разказа същата история, която бе споделила и с полицията. Безполезна и гладка като новоизсечена монета.
— Ребека, опитвам се да хвана човека или съществото, убило приятеля ти. Моля те, помогни ми!
Филип я прегърна.
— Кажи й, каквото ми каза!
Тя го погледна, после отново обърна очи към мен. Засмука долната си устна и я подраска с горните резци, потънала в размисъл. Пое си дълбоко и треперливо дъх.
— Бяхме на хапка-парти онази нощ.
Примигнах и се постарах да прозвуча що-годе смислено:
— Знам, че «хапка» е човек, който обича вампири. Дали хапка-партито е това, което си мисля?
Филип кимна. Уточни, без да ме поглежда:
— Често ходя на хапки. Може да имаш вампира по почти всеки начин, който ти харесва. А и те получават теб… — осмели се да ме стрелне с поглед, после отново сведе очи. Май не му хареса какво видя.
Постарах се да си наложа каменно изражение, но не успях да се справя добре. Хапка-парти, мили Боже. Но все беше някакво начало.
— Нещо по-особено да е ставало на партито? — попитах.
Ребека примигна срещу мен с безизразно лице, сякаш не разбираше. Опитах отново.
— На хапка-партито да се е случвало нещо необичайно?
Тя се втренчи в скута си и поклати глава. Дългата й черна коса се разпиля пред лицето като тънка завеса.
— Морис да е имал врагове, за които си чувала?
Ребека поклати глава, без дори да ме погледне. Мернах очите й под косата — като на изплашен заек, взиращ се изпод храст. Дали разполагаше с още информация или бях научила всичко? Ако я притиснех, щеше да се пречупи, да се разпадне и нищо чудно да изплюе някоя улика, но пък можеше и да не стане. Ръцете й бяха сплетени в скута с побелели кокалчета. Трепереха лекичко. Колко силно ми се искаше да науча нещо? Не чак толкова. Пуснах я да си ходи. Анита Блейк, хуманистката.
Филип сложи Ребека в леглото, а аз останах в хола. Почти очаквах да чуя кикот или някакъв друг звук, подсказващ, че вкарва чара си в действие. Но нямаше нищо, освен тихо мърморене на гласове и прохладно припукване на чаршафи. Когато излезе от спалнята, изражението на спътника ми беше сериозно и замислено. Сложи си отново черните очила и изключи лампата. Стаята потъна в гъст, горещ мрак. Чух го да се движи в подобната на фурна горещина. Поскърцване на джинсите, простъргване на подметка. Порових за дръжката на вратата, намерих я и отворих широко.
В стаята плисна бледа светлина. Филип стоеше и се взираше в мен. Изглеждаше отпуснат и спокоен, но някак си усещах недружелюбността му. Вече не се преструвахме на приятели. Не бях сигурна дали се ядосва на мен — имаше причина, — или пък на себе си, или на съдбата. Когато свършиш с живот като този на Ребека, трябва все някого да обвиниш.
— Това можех да съм и аз — обади се той. Погледнах го.
— Да, но не си!
Той разпери ръце и ги размърда.
— Да, но би могло.
Не знаех какво да му кажа. Наистина, какво? Уповавай се на милостта на Бог? Съмнявам се, че Господ има много общо със света на Филип.
Той се увери, че вратата е заключена зад нас и каза:
— Познавах поне двама други от убитите вампири, които бяха редовни посетители на такива партита.
Стомахът ми се сви — лека тръпка на възбуда.
— Смяташ ли, че и другите… жертви може да са привърженици на хапката?
Той сви рамене.
— Лесно ще разберем.
Изражението му все още бе каменно-неразгадаемо за мен. Нещо бе изключило неговата крушка. Може да бяха малките, изтънели ръце на Ребека Майлс. Знам, че за мен тя не беше от помощ.
Дали можех да му се доверя за разследването? Щеше ли да ми каже истината? Щеше ли да бъде в опасност? Никакви отговори, само още въпроси, но поне въпросите ставаха по-точни. Хапка-партита. Общ мотив, истинска жива улика. Хот дог.
21
Включих климатика на макс, веднага щом влязохме в колата. Потта изстина по кожата ми и се желира. Изключих духалката, преди да ме заболи глава от промяната на температурата.