— Нямах намерение да е лично…
Мислех, че няма да ми отговори, но той го направи.
— Писна ми да ме подмятат насам-натам. Не исках да свърша като Ребека или по-зле.
Прииска ми се да попитам какво е по-зле от това, но подминах темата. Опитвам се да не бъда жестока, просто съм настоятелна. Има дни, когато разликата е твърде минимална, дявол го взел.
— Ако откриеш, че всички пострадали вампири са ходили на хапка-парти, обади ми се.
— И тогава какво? — поинтересува се Филип.
— Ще се наложи да ида и аз…
Паркирах пред «Престъпни удоволствия». Неоновата табелка не светеше — смътен призрак на нощната си същност. Заведението изглеждаше затворено.
— Не искаш да ходиш на такова парти, Анита.
— Опитвам се да разкрия престъпление, Филип! Ако не успея, приятелката ми ще умре. А и не храня илюзии какво ще направи господарката с мен, ако се проваля. Бързата смърт ще е най-доброто, на което мога да се надявам.
Той потръпна.
— Аха, така си в… — разкопча колана си и разтри раменете си с длани, сякаш му беше студено.
— Така и не отговори на въпроса ми за Моника.
— А ти така и не ми разказа за партитата.
Филип погледна надолу към коленете си.
— Тази вечер ще има. Ако се налага да ходиш, ще те заведа… — той се обърна към мен, все още разтривайки лакти. — Партитата винаги са на различни места. Когато разбера къде е, как да се свържа с теб?
— Остави съобщение на телефонния секретар, ето номера вкъщи — извадих от чантата си визитка и написах на гърба домашния си телефон.
Филип взе джинсовото си яке от задната седалка и натъпка картичката в джоба. Отвори вратата и горещината нахлу в прохладната, климатизирана кола като дъх на дракон.
Танцьорът се наведе в колата, облегнал едната си ръка на покрива и другата на вратата:
— А сега отговори на въпроса ми. Наистина ли ще извадиш сърцето на Моника, за да не може да се върне като вампир?
Взрях се в чернотата на слънчевите му очила и отговорих:
— Да.
— Напомни ми никога да не те ядосвам! — той си пое дълбоко дъх. — Тази вечер трябва да носиш нещо, което да разкрива белезите ти. Купи си, ако нямаш! — поколеба се и после попита: — Толкова ли си добра като приятел, колкото и като враг?
И аз си поех дълбоко въздух и издишах. Какво да кажа?
— Не ме искаш, за враг, Филип, повярвай ми! Много по-добра съм като приятел.
— Аха, обзалагам се… — той затвори вратата и се приближи до входа на клуба. Почука и няколко секунди по-късно му отвориха. Мернах блед силует зад вратата. Нямаше как да е вампир, нали? Вратата се затвори, преди да успея да го разгледам. Вампирите не могат да излизат на дневна светлина. Това е закон. Но до снощи не знаех, че могат и да летят. Толкова по въпроса за моите познания.
Който и да беше онзи, той оглеждаше Филип. Потеглих полека. Защо го бяха пратили в най-бляскавия му флиртаджийски вид? Дали са го натирили да ме очарова? Или беше единственият човек, който можеха да докарат без предизвестие? Единственият дневен член на малкия им клуб. Като изключим Моника. А точно сега не й бях особена привърженичка. Колко мило от моя страна.
Не мисля, че Филип лъжеше за хапка-партитата, но какво знаех за него самия? Стриптийзьор в «Престъпни удоволствия», което не е точно препоръка за човека. Беше и вампоман — от хубаво по-хубаво. Дали цялата тази болка беше преструвка? Дали ме подмамваше нанякъде, точно както Моника преди това?
Не знаех. А трябваше да науча. Имаше едно място, където можех да ида, за да получа отговорите. Единственото в Квартала, където всъщност съм добре дошла. «При Мъртвеца Дейв» е приятен бар, където сервират отлични хамбургери. Собственикът е бивше ченге, изритано от полицията, защото умряло. Боже, каква придирчивост! Дейв обичаше да помага, но се ядосваше от суеверието на бившите си съратници. Така че говореше пред мен. А аз говорех с полицията. Сделката беше доста шантава, но така Дейв можеше да се сърди на ченгетата и въпреки това да им помага.
А така аз станах направо безценна за полицията. Тъй като бях на договор, това пък радваше Бърт до възбог.
Понеже беше ден, Мъртвеца Дейв лежеше проснат в ковчега си, но Лутър щеше да е на бара. Той е дневният мениджър и барман. Един от малкото хора в Квартала, които нямат много общо с вампирите, като изключим факта, че работят за такива. Животът никога не е съвършен.
Дори успях да намеря къде да паркирам недалеч от «При Дейв». През деня паркирането в Квартала е лесна работа. Когато районът беше собственост на хората, на практика през уикенда не можеше да се намери място, денем или нощем. Ето една положителна черта на новите вампирски закони. Това — и туризмът.