— Ще трябва да питам Дейв. Ако той каже, че става, ще получиш сведението.
Довърших си портокаловия сок и платих — наблегнах на бакшиша, за да поддържам лодката на вода. Дейв никога не би признал, че ми е помогнал — заради връзката ми с полицията, — така че се налага парична размяна, макар и дори да не се доближава до реалната стойност на информацията.
— Благодаря, Лутър!
— На улицата се говори, че снощи си видяла господарката. Истина ли е?
— Преди или след събитието си научил за това? — поинтересувах се.
Стори ми се, че го засегнах.
— Анита, щях да ти кажа, ако знаех — гратис.
Кимнах.
— Извинявай, Лутър, просто изкарах няколко лоши нощи.
— Обзалагам се. Значи слухът е истина?
Какво можех да кажа? Да отрека? Май доста хора знаеха. Предполагам, че на мъртвите не може да им се има доверие дори да пазят тайна.
— Може би… — все едно бях казала «да», щом не казвам «не».
Лутър е запознат с играта. Кимна.
— И какво искаха от теб?
— Не мога да ти кажа.
— Хмм… уф. Добре, Анита, бъди дяволски внимателна! Ако ти потрябва малко помощ, ако има на кого да се довериш…
Доверие? Не става дума за липса на доверие.
— Може би има само два начина да се измъкна от тази каша, Лутър! Аз лично избирам смъртта. Бърза смърт би било най-добре, но се съмнявам, че ще ми падне такава възможност, ако нещата се вкиснат. Кой приятел по-точно да накисна заедно с мен?
Взираше се в мен. Лицето му бе обло, тъмно…
— Нямам отговори, момиче. Ще ми се да имах.
— На мен също.
Телефонът звънна. Лутър вдигна. Погледна ме и помъкна апарата на дългия му кабел. Каза:
— За теб е.
Притиснах слушалката към бузата си:
— Да?
— Рони е! — гласът й бе натежал от възбуда, като дете на Коледа.
Стомахът ми се сви.
— Научи ли нещо?
— Из «Хора срещу вампирите» се носи слух. Пратили са Ескадрон на смъртта, който да изтрие всички вампири от лицето на земята.
— Имаш ли доказателства или свидетели?
— Не още.
Въздъхнах, преди да успея да се спра.
— Стига, Анита, това е добра новина!
Прикрих слушалката с длан и прошепнах:
— Не мога да занеса на господарката слух за ХСВ. Вампирите ще ги изколят. Сума ти невинни ще умрат, а дори няма да сме сигурни, че зад убийствата стоят те.
— Добре де, добре! — обади се Рони. — До утре ще намеря нещо по-съществено, обещавам. С подкуп или заплахи, но ще се добера до информацията.
— Благодаря, Рони!
— Че за какво са приятелите? Освен това Бърт ще трябва да плати за извънредната работа и подкупите. Направо обожавам онази болезнена гримаса, когато му се налага да се раздели с пари!
Ухилих се срещу телефона:
— И аз!
— Какво ще правиш тази вечер?
— Ще ходя на купон.
— Какво?!
Обясних колкото се може по-кратко. След дълго мълчание тя каза:
— Това е много извратено!
Съгласих се с нея.
— Ти продължавай да бачкаш от твоята страна, аз пък ще пробвам от тази. Може да се срещнем по средата.
— Би било добре, ако стане… — прозвуча ми напрегнато, дори гневно.
— Какво има?
— Ще ходиш без подкрепление, нали? — попита Рони.
— И ти си сама — напомних й.
— Да, но не съм обкръжена от вампири и хапчиците им.
— Ако си в щаба на ХСВ, това е спорен въпрос.
— Не се дръж покровителствено. Знаеш какво имам предвид.
— Да, Рони, знам какво имаш предвид. Ти си единствената ми приятелка, която може да се оправя сама… свих рамене, осъзнах, че не може да ме види и обясних: Всички останали са като Кетрин — овце сред вълците, и ти го знаеш!
— Ами друг някой съживител?
— Кой? Джеймисън смята вампирите за готини. Бърт е як в приказките, но не подлага на опасност сладкия си бял задник. Чарлз е достатъчно добър труповдигач, но е претенциозен, а и има четиригодишно хлапе. Мани вече не ходи на лов за вампири. Изкара четири месеца в болницата, за да го сглобят наново след последния път.
— Ако си спомням правилно, и ти си била в болница — обади се Рони.
— Счупена ръка и разбита ключица са най-лошите ми травми. Мани за малко да умре. Освен това си има жена и четири деца.
Мани беше съживителят, който ме обучи. Научи ме как да вдигам мъртвите и как да убивам вампирите. Макар че, честно казано, отдавна съм го надминала в майсторлъка. Той беше традиционалист, човек на кола и чесъна. Носеше пистолет, но за всеки случай, не като основно оръжие. Ако съвременната технология ми позволява да сваля вампира от разстояние, вместо да го хващам през кръста и да го набивам на кол, защо пък да не се възползвам?