— Дресираш ли ме? — изгасих двигателя и тишината се настани помежду ни.
Той се взираше в мен. Дори и зад очилата долавях тежестта на погледа му. Кожата на раменете ми настръхна.
— Ти си неуверен оцелял от истинско нападение — не «хапка», нито вампоман, но съм те уговорил да дойдеш на парти. Това е историята.
— Правил ли си някога такова нещо наистина? — попитах.
— Имаш предвид да им дам някого ли?
— Да.
Той изсумтя носово:
— Нямаш високо мнение за мен, нали?
Какво се предполагаше да отговоря — че нямам ли?
— Ако сме любовници, това значи да се преструваме на такива цяла вечер.
Филип се-усмихна. Тази усмивка беше друга — предвкусваща.
— Копеле такова!
Той сви рамене и ги размърда, сякаш мускулите му бяха схванати.
— Нямам намерение да те мятам на пода и да те насилвам, ако от това се опасяваш!
— Знаех си, че няма да правиш така тази вечер! — радвах се, че той не беше осведомен за оръжията ми. Може и да успеех да го изненадам с тях.
Той се намръщи.
— Следвай ме. Ако се почувстваш неудобно от нещо, което правя, ще го обсъдим! — усмихна се ослепително, равните му зъби белееха на фона на тена.
— Никакви дискусии. Просто спираме!
Той сви рамене.
— Така може да провалиш прикритието и да ни убият!
Колата започваше да се загрява. По лицето му се стичаха вадички пот. Отворих вратата от моята страна и излязох. Жегата ми прилепна като втора кожа. Цикадите стържеха — висока, бръмчаща песен далеч високо в дърветата. Цикади и горещина — ах, лято!
Филип заобиколи колата. Чакълът хрущеше под ботушите му.
— Може би ще искаш да оставиш кръста в колата? — предположи.
Бях предвидила такъв развой, но не ми хареса. Сложих разпятието в жабката, като пропълзях над седалката, за да го сторя. Когато затворих вратата, докоснах шията си с длан. Носех верижката непрекъснато и ми се струваше странно, когато я свалях.
Филии протегна ръка и след миг я хванах. Шепата му беше пълна с горещина и леко влажна в средата.
Задната врата бе засенчена от бяла решетъчна арка. Отстрани растяха поветици. Големи като дланта ми цветове пръскаха пурпур през тройно-филтрираните лъчи. В сенките на входа, скрита от погледите на съседите и преминаващите коли, стоеше една жена. Носеше странни черни чорапи, поддържани от жартиери. По-голямата част от тялото й бе открита, бледа под сутиена и подходящите гащета, и двете в пурпурночервено. Носеше и десетсантиметрови токчета, от които краката й изглеждаха дълги и слаби.
— Явно съм прекомерно облечена — прошепнах на Филип.
— Може би не задълго! — прошушна той в ухото ми.
— Не си залагай живота на това!
Взирах се в него, докато го казвах и следях как объркано сгърчва лице. Не продължи дълго. Усмивката се върна — леко повдигнати ъгълчета на устните. Сигурно змията се е усмихвала така на Ева. Виж, приготвила съм ти хубава, лъскава ябълка. Искаш ли бонбонче, момиченце?
Каквото и да смяташе, че продава Филип, аз нямах намерение да купувам. Той ме прегърна през кръста, прокарвайки ръка по протежение на белезите на рамото ми и лекичко забивайки пръсти в ръбовете им. Изпъшка тихичко. Исусе, в какво ли се бях забъркала?
Жената ми се усмихваше, но големите й кафяви очи бяха втренчени в ръката на Филип, която си играеше с белега ми. Стрелна език и облиза устни. Видях гърдите й да се надигат.
— Добре дошла в дома ми, казал паякът на мухата.
— Какво каза? — попита Филип.
Поклатих глава. Той вероятно и бездруго не знаеше поемата, а и не помнех как точно свършва. Не си спомнях дали мухата се е измъкнала. Стомахът ми бе на топка. Подскочих, когато ръката на моя спътник се плъзна по голия ми гръб.
Жената се засмя — високо и може би малко подпийнало. Прошепнах репликата на мухата, докато се изкачвах по стъпалата:
— О, не, не, напразно ще ме молиш, защото който изкачи тез вити стълби, той нивгаш надолу не слиза.
Нивгаш надолу не слиза. Доста лош подтекст.
25
Жената се притисна към стената, за да мога да мина, и затвори вратата зад нас. Имах чувството, че ще заключи, за да не можем и да избягаме, но тя не го стори. Смъкнах ръката на Филип от белезите си, така че той я уви около кръста ми и ме поведе по дълъг тесен коридор. Къщата беше прохладна, климатикът с мъркане се противопоставяше на жегата. Квадратна арка водеше към просторна стая.
Това беше гостна с всичко, което й се полага — диван, канапенце под прозореца, две кресла, увиснали през панорамния прозорец цветя, следобедни сенки, танцуващи по пода… Уютно. В средата на стаята стоеше мъж с чаша в ръка. Изглеждаше така, сякаш току-що е излязъл от «Кожа за всички». По гърдите и ръцете му се кръстосваха кожени ленти — досущ холивудската представа за прекалено секси гладиатор.