Дължах на Филип извинение. Той се беше облякъл направо консервативно. Щастливата домакиня по пурпурно бельо влезе след нас и положи длан на рамото на спътника ми. Ноктите й бяха боядисани в тъмночервено, почти черно. Тя подраска по ръката му, оставяйки бледи червеникави следи.
Филип потръпна, а хватката му върху кръста ми се стегна. Това ли беше неговата идея за забавление? Надявах се, че не.
Откъм дивана се надигна висока негърка. Доста пищните й гърди напираха да изскочат от черен плетен сутиен. От него висеше червена пола с повече дупки, отколкото плат и при всяко движение се местеше, откривайки пред погледа тъмна плът. Обзаложих се със себе си, че под полата жената е гола.
По едната й китка и врата имаше розовати белези. Начинаеща «хапка», нова и почти прясна. Повъртя се около нас, сякаш бяхме за продан и искаше добре да ни огледа. Докосна гърба ми, така че аз се отдръпнах от Филип и се обърнах към нея.
— Какъв е този белег на гърба ти? Не е от вампирско ухапване — гласът й беше нисък за жена, може би алт-тенор.
— Остро парче дърво беше забито в гърба ми от човешки слуга — не допълних, че парчето дърво е било всъщност един от коловете, донесени от мен самата, нито, че по-късно същата нощ убих човешкия слуга.
— Наричат ме Рошел — заяви жената.
— Анита.
Щастливата домакиня на свой ред се приближи до мен и прокара длан по ръката ми. Отдръпнах се, а пръстите й се плъзнаха по кожата ми. Ноктите й оставиха червени следи. Устоях на желанието да ги потрия. Нали бях корава като камък убийца на вампири — драскотините не ме притесняваха. Виж, погледът на жената определено ме притесни. Гледаше ме, сякаш се чудеше каква съм на вкус и за колко време се топя. Дотогава друга жена не ме беше поглеждала така. Не ми хареса особено.
— Аз съм Мадж. Това е съпругът ми Харви — каза тя и посочи господин Кожа, който се бе приближил и стоеше до Рошел. — Добре дошли в дома ни. Филип толкова ни е разказвал за теб, Анита!
Харви се опита да ми излезе в гръб, но аз отстъпих към дивана, тъй че да мога да съм с лице към него. Опитваха се да ме обкръжат като акули. Филип се взираше настоятелно в мен. Правилно — предполагаше се да се забавлявам, не да се държа, сякаш те всички страдат от заразна болест.
Кое беше по-малкото зло? Въпрос за шейсет и четири хиляди долара, ако мога така да се изразя. Мадж облиза устни — бавно и предизвикателно. Очите й подсказваха, че в главата й се въртят куп гнусни неща, свързани с мен и нея. По никакъв начин! Рошел развя полата си, оголвайки твърде голяма част от бедрото. Права бях. Отдолу не носеше нищо. Първо щях да умра!
Значи оставаше Харви. Малките му ръце с дебели пръстчета танцуваха по кожено-металния ръб на малката му поличка. Потриваше кожата отново и отново. По дяволите.
Стрелнах го с най-добрата си професионална усмивка — не особено секси, но пак беше по-добре от смръщване. Той се ококори и пристъпи към мен, протягайки се към лявото ми рамо. Поех си дълбоко дъх и понесох докосването му, застивайки на място.
Пръстите му бегло проследиха извивката на рамото ми, натискаха кожата докато не затреперих. Харви прие тръпката за покана и пристъпи по-близо, телата ни почти се докосваха. Опрях ръка на гърдите му, за да го спра. Космите му бяха груби и гъсти, черни. Никога не съм била фенка на косматите гърди. За закуска ми ги поднасяйте гладки. Ръката му закръжи по гърба ми. Не бях сигурна какво да сторя. Ако отстъпех назад, щях да седна на дивана — идеята не беше добра. Ако пристъпех напред, щях да го прегазя и да се притисна в цялата тази кожа и плът.
Той ми се усмихна.
— Умирахме да се запознаем с теб!
Той каза «умирам» сякаш бе мръсна дума или може би някаква известна в кръга им шега. Останалите се засмяха — всички освен Филип. Той ме хвана за ръка и ме издърпа настрани. Облегнах се на спътника си, дори го прегърнах с ръка през кръста. Досега не бях прегръщала мъж в мрежеста риза. Усещането беше интересно.
Филип се обади:
— Не забравяй какво ти казах!
— Да, да — обади се Мадж. — Тя си е твоя, от глава до пети, няма да споделяме, даже наполовина! — Закрачи към него, полюлявайки се в стегнатите си дантелени гащички. Благодарение на токчетата си го гледаше право в очите. — Засега можеш да я държиш настрани от нас, но когато дойдат големите момчета, ще споделиш. Ще те накарат да я споделиш!
Той се взираше в нея, докато тя не отклони очи.