— Ще тръгнеш сега, без да си научила каквото и да е, защото аз имам проблеми? — попита Филип.
— Нека кажем просто, че ми харесваш повече като прекалено самоуверен флиртаджия. Продължавай да се държиш като истински човек и ще ме объркаш напълно. Можем да си тръгнем, ако няма да се справиш.
Той си пое дълбоко дъх и го изпусна, след това се отърси като излизащо от водата куче.
— Ще се справя. Щом ми даваш право на избор, ще издържа.
Беше мой ред да го зяпна.
— Защо не си имал избор преди?
Той отклони поглед.
— Просто имах чувството, че непременно трябва да те доведа, ако поискаш да дойдеш.
— Не, по дяволите, нищо подобно нямаше предвид! — погалих го по лицето и го накарах да ме погледне. — Някой ти е наредил да дойдеш да ме навестиш вчера, нали? Не беше просто, за да провериш какво става с Жан-Клод, нали?
Той се ококори и усетих пулса му под пръстите си.
— От какво се страхуваш, Филип? Кой ти дава заповеди?
— Анита, моля те, не мога!
Отпуснах длан в скута му.
— Какви са заповедите ти, Филип?
Той преглътна и аз проследих как подскача адамовата му ябълка.
— Трябва да те опазя в безопасност тук, това е всичко… — пулсът му подскачаше под синката от ухапване на врата му. Облиза устни — не съблазнително, а нервно. Лъжеше ме. Въпросът беше в каква степен лъже и за какво точно.
Чух гласа на Мадж да се носи по коридора — цялата изтъкана от весела съблазнителност. Такава добра домакиня. Тя въведе двама души в стаята. Едната беше жена с къса кестенява коса и твърде много сенки за очи, наклепани като зелен тебешир. Вторият беше Едуард усмихнат, господин Очарование, прегърнал голия кръст на Мадж. Тя се изсмя пищно и гърлено, щом той й прошепна нещо.
За миг се вцепених. Беше толкова неочаквано, че направо се смръзнах. Ако беше извадил пистолет, щеше да ме убие както си седях с увиснала от изумление уста. Какво, по дяволите, правеше той тук?
Мадж ги поведе към бара заедно с жената. Той погледна през рамо към мен и ми се усмихна деликатно, а сините му очи бяха празни като на кукла.
Знаех, че двадесет и четирите ми часа не са изтекли. Знаех. Едуард беше решил да дойде, за да търси Николаос. Дали ни беше проследил? Беше ли чул съобщението от Филип на секретаря ми?
— Какво не е наред? — попита Филип.
— Какво не е наред ли? — отвърнах. — Получаваш нареждания от някого, вероятно от вампир… — довърших изречението наум: «И Смъртта току-що изтанцува през вратата, за да си играе на хапка, докато търси Николаос.» Имаше само една причина Едуард да търси даден вампир. Смяташе да я убие, ако успее.
Убиецът вероятно бе намерил своя достоен противник. Много ми се искаше да съм наблизо, когато Едуард най-сетне изгуби. Исках да видя каква плячка ще се окаже голяма лъжица за устата на Смъртта. Бях видяла тази плячка — лично и отблизо. Ако Едуард и Николаос се срещнеха и тя изобщо заподозреше, че имам пръст в това… Леле! Олеле! Мамичко!
Трябваше да посветя Едуард. Той ме беше заплашил и щеше да изпълни заканата си. Щеше да ме измъчва, за да получи сведенията. Какво му дължах аз? Но не можех да го направя — нямаше да го сторя. Един човек не бива да хвърля друго човешко същество на чудовищата. Независимо от причината.
Моника беше нарушила това правило и аз я презирах. Мисля, че бях най-близо до нещо като истински приятел за Едуард. Човек, който те познава, какъвто си и въпреки това те харесва. Аз го харесвах въпреки — или точно защото — беше такъв, какъвто е. Макар да знаех, че ще ме убие, ако се наложи? Да, въпреки това. Нямаше особен смисъл, когато го погледнеш по този начин. Но не можех да се притеснявам за морала на Едуард. Единственият човек, когото трябваше да гледам в огледалото, бях аз самата. Единствената морална дилема, която можех да разреша, бе моята собствена.
Гледах Едуард да си играе на целуни-бузка с Мадж. Беше много по-добър актьор от мен. Беше и много по-добър лъжец.
Нямаше как да го издам, а и Едуард знаеше, че няма да го издам. По свой собствен начин той също ме познаваше. Беше заложил живота си на моето съдействие и това ме ядосваше. Мразя да ме използват. Добродетелта ми става мое наказание.
Но пък, може би, макар все още да не знаех как, можех да използвам Едуард така, както го правеше и той. Може би чрез липсата на чест, както той използваше моята чест в момента.
И този подход крие възможности.
26
Жената с кестенявата коса, която придружаваше Едуард, дойде до дивана и се настани в скута на Филип. Тя се кикотеше и обви ръце около врата му, подритвайки с краче. Ръцете й не се спуснаха надолу и не се опита да го съблича. Нощта тепърва започваше. Едуард вървеше след жената като руса сянка. В ръката си държеше чаша, на лицето си имаше удобно безобидна усмивка.