Ако не го знаех, никога не бих го погледнала с мисълта: «Ето един опасен човек!». Едуард Хамелеона. Настани се на подлакътника на дивана зад гърба на жената и разтри с ръка раменете й.
— Анита, това е Дарлийн — представи я Филип.
Кимнах. Тя се кикотеше и подритваше с малкото си краче.
— Това е Теди. Не е ли апетитно парче?
Теди? Апетитен? Успях да се усмихна и Едуард я целуна отстрани по врата. Тя се потърка в гърдите му, като в същото време успя да се разшава в скута на Филип. Страхотна координация.
— Нека да опитам! — Дарлийн засмука долната си устна с горните зъби и бавно я измъкна.
Гласът на Филип трепна. Той прошепна:
— Добре!
Не мислех, че ще стане точно така.
Дарлийн стисна ръката му в шепи и я поднесе към устата си. Целуна нежно един от белезите му, след това пъхна крака между неговите така, че направо коленичи на пода, все още стиснала ръката му. Широката пола на роклята се нави около кръста й, окачена на коленете му. Тя носеше червени дантелени гащички и подходящи жартиери. Координация и на цветовете.
Лицето на Филип се отпусна. Взираше се в партньорката на Едуард, докато тя поднасяше ръката му към устните си. Малко розово езиче го близна — бързо, навън, мокро, изчезна. Дарлийн погледна към Филип с копнеж. Сигурно й хареса това, което видя, защото бързо започна да ближе белезите му — един по един, деликатно, както котка — сметана. Изобщо не отклони очи от лицето му.
Танцьорът се разтрепери, гърбът му се изви. Затвори очи и облегна глава на дивана. Ръцете й се спуснаха към стомаха му. Стисна мрежестата риза и дръпна. Тя се измъкна от панталоните му и дланите на Дарлийн попаднаха на голите му гърди.
Той трепна, ококори се и сграбчи ръцете й. Поклати глава:
— Не, не! — гласът му бе твърде дрезгав и басов.
— Искаш да спра? — попита Дарлийн. Почти бе затворила очи и дишаше бавно, с набъбнали и очакващи устни.
Той се бореше да проговори — и то смислено.
— Ако го сторим… това оставя Анита извън играта. Нека сме честни. Първото й парти е.
Дарлийн ме погледна, може би за първи път.
— С тези белези?
— Белезите са от истинско нападение. Уговорих я да дойде на купона… — Той извади ръцете й изпод ризата си. — Не мога да я оставя! — Очите му явно отново се фокусираха. — Тя не знае правилата!
Дарлийн отпусна глава на бедрото му.
— Филип, моля те, липсваше ми!
— Знаеш какво ще й направят!
— Теди ще я пази! Той знае правилата!
Попитах:
— Били сте и на други партита ли?
— Да — отвърна Едуард. Издържа погледа ми няколко секунди, докато се опитвах да си го представя на други подобни места. Значи така получаваше информацията си за света на вампирите — чрез хапка-партита…
— Не — заяви Филип. Изправи се и вдигна Дарлийн на крака, придържайки я под мишниците. — Не! — повтори и гласът му прозвуча уверено и решително. Пусна я и ми подаде ръка. Хванах се за него. Какво друго можех да сторя?
Дланта му бе потна и топла. Излезе от стаята и се наложи да подтичвам на токчетата, за да догоня ръката си.
Той ме поведе по коридора към банята и влязохме вътре. Филип заключи вратата и се облегна на нея, лицето му бе окъпано в пот, а очите — затворени. Дръпнах си ръката — не ми се противопостави.
Огледах се за удобно място за сядане и най-сетне избрах да се настаня на ръба на ваната. Не беше удобно, но ми се стори по-малкото зло. Филип си поемаше въздух на големи глътки и накрая се обърна към мивката. Пусна силно водата и се наплиска, повъртя длани под струята и отново плисна лицето си — и отново, и пак, докато не се изправи с капеща от него вода. Имаше капчици по миглите и по косата. Примигна срещу образа си в огледалото над мивката. Изглеждаше стреснат и притеснен.
Водата се стичаше по врата и гърдите му. Изправих се и му подадох кърпа от полицата. Той не реагира. Попих гърдите му с меките, ухаещи на чисто гънки на кърпата.
Най-сетне той я взе от мен и довърши бърсането. Косата му беше тъмна и висеше мокра около лицето. Нямаше как да я подсуши.
— Направих го — каза той.
— Да — съгласих се, — успя.
— Почти я оставих да…
— Да, но не напълно, Филип! Това се брои!
Той кимна бързо и конвулсивно.
— Така мисля… — все още не му стигаше въздух.
— Най-добре да се върнем на партито.
Той кимна. Но остана на място, дишайки твърде дълбоко, сякаш не можеше да си набави достатъчно кислород.