— Филип, добре ли си? — въпросът беше глупав, но не се сещах какво друго да кажа.
Той кимна. Господин Разговорчивост.
— Искаш ли да си тръгнем? — попитах.
Едва тогава ме погледна.
— За втори път ми го предлагаш. Защо?
— Защо какво?
— Защо ми предлагаш да се измъкна от обещанието си?
Свих рамене и разтрих лактите си.
— Защото…, ами защото май изпитваш някаква болка. Защото си като наркоман, който се опитва да спре дрогата, а аз не искам да ти развалям режима…
— Това е много… достойно предложение! — той каза «достойно» като човек, който не е свикнал с тази дума.
— Искаш ли да си тръгнем?
— Да — каза той, — но не можем.
— Каза го и преди. Защо да не можем?
— Не мога, Анита, не мога!
— О, можеш. Откъде идват заповедите ти, Филип? Кажи ми! Какво става? — стоях толкова близо до него, че почти го докосвах и изплювах всяка дума в гърдите му, вдигнала очи към лицето му. Винаги е трудно да си корав, когато се налага да гледаш нагоре към нечии очи. Но съм била ниска цял живот, а човек се усъвършенства с практиката.
Той ме прегърна през раменете. Отблъснах се от него и дланите му се стегнаха зад гърба ми.
— Филип, спри!
Бях опряла длан на гърдите му, за да не се притиснат едно в друго телата ни. Ризата му беше мокра и студена. Сърцето му туптеше силно. Преглътнах и отбелязах:
— Ризата ти е мокра!
Той ме пусна толкова внезапно, че се олюлях назад. Смъкна ризата през глава с едно плавно движение. Разбира се, бе практикувал много разсъбличане. Гръдният му кош щеше да е страхотен без белезите.
Пристъпи крачка напред към мен.
— Спри на място! — заявих. — Каква е тази внезапна промяна на настроението?
— Харесвам те — това не стига ли?
Поклатих глава.
— Всъщност не.
Той хвърли ризата си на пода. Проследих я как пада, сякаш беше много важно. Две крачки и се озова до мен. Баните са толкова малки. Направих единственото, за което се сетих — отстъпих във ваната. Не е много достолепно на високи токчета, но поне не бях притисната към гърдите на Филип. Все пак беше подобряване на положението.
— Някой ни гледа — прошепна той.
Обърнах се бавно, като в лош филм на ужасите. Зад странните завеси се криеше здрач, а от надвисналите сенки надничаше нечие лице. Беше Харви — господин Кожа. Прозорците се намираха твърде високо, за да е стъпил на земята. Дали си беше намерил щайга? Или имаха малки платформи пред всички прозорци, за да гледат шоуто?
Оставих Филип да ме извади от ваната. Прошепнах:
— Може ли да ни чуе?
Танцьорът поклати глава. Отново ме прихвана през гърба.
— Предполага се, че сме любовници. Искаш ли Харви да спре да вярва в това?
— Чисто изнудване!
Той се усмихна заслепяващо и секси, направо да си хванеш усмивката и да я галиш, галиш… Стомахът ме сви. Той се наведе и аз не го спрях. Целувката беше всичко обещано — пълна с меки устни, притискане на кожа, гореща тежест… Ръцете му се стегнаха зад голия ми гръб, пръстите му галеха мускулите по протежение на гръбначния ми стълб, докато не се отпуснах в него.
Целуна ухото ми, дишайки топло. Езикът му се стрелна около ръба на челюстта ми. Устата му напипа пулса на гърлото ми, езикът му порови за него, сякаш се топеше през кожата. Зъби задраскаха срещу пулсирането на гърлото ми. Щракнаха — здраво и болезнено. Отблъснах го назад и встрани.
— Мамка му! Ти ме ухапа!
Очите му бяха разфокусирани и замъглени. На долната му устна имаше пурпурна капка.
Докоснах врата си с ръка и на пръстите ми остана кръв.
— Проклятие!
Филип облиза кръвта ми от устните си.
— Мисля, че Харви повярва в представлението. Сега си белязана. Имаш доказателство какво си и защо си дошла! — той си пое дъх дълбоко и треперливо. — Няма да се наложи да те докосвам повече тази вечер. Ще се погрижа и никой друг да не ти посяга. Кълна се.
Шията ми пулсираше — ухапване, ухапване от хапка!
— Знаеш ли колко бактерии има в човешката уста?
Той ми се усмихна, още малко не съвсем на фокус.
Призна:
— Не.
Избутах го от пътя си и измих ухапването с вода. Изглеждаше точно като това, което си беше — човешки зъби. Не беше идеалният комплект следи, но го биваше.
— Проклет да си!
— Трябва да излезем навън, за да си търсиш улики! — той вдигна ризата си от пода и остана на място, отпуснал ръка до хълбока си. Голите му загорели гърди, кожените панталони, устните — пълни, сякаш е смукал нещо… Мен.
— Изглеждаш като Жиголо под наем — обобщих.
Той сви рамене.
— Готова ли си да излизаме?
Все още опипвах раната. Опитах се да се ядосам и не успях. Бях уплашена. Уплашена от Филип и онова, което беше — или не беше. Не бях очаквала. Прав ли беше? Дали щях да съм в безопасност тази нощ? Или просто искаше да види каква съм на вкус?