Смехът звънтеше в лятната нощ. Наистина започваше да ми лази по нервите.
— Никакво вкусване! — заявих.
— Тогава, нека отново вляза в ума ти. Това също е вид хранене.
Поклатих глава — твърде бързо и твърде много пъти. Готова бях да умра, но да не я оставя да прониква в мислите ми отново. Стига да имах избор, разбира се.
Недалеч се разнесе писък. Естел овладяваше гласа си. Трепнах, сякаш ме бяха ударили.
— Нека вкуся кръвта ти, съживителке! Няма да пускам зъби! — вампирката оголи кучешките си зъби при тази реплика. — Стой и не се опитвай да ме спреш. Ще вкуся прясната рана на врата ти. Няма да се храня с теб.
— Вече не кърви. Съсирила се е.
Николаос се усмихна, сладка като ангел:
— Ще я оближа до дъно.
Преглътнах с мъка. Не знаех дали съм способна на това. Прозвуча нов писък — самотен и изгубен. Боже.
Уили се обади:
— Анита…
— Млък, иначе ще си навлечеш гнева ми! — изръмжа тя ниско и злобно.
Уили сякаш се смъкна. Лицето му представляваше бял триъгълник под тъмната коса.
— Всичко е наред, Уили! Не бива да страдаш заради мен! — обадих се аз.
Той се взираше през мен от няколко метра разстояние — все едно бяха мили. Помагаше ми само отчаяният израз на лицето му. Бедният Уили. Бедната аз.
— И каква полза, ако няма да се храниш с мен? — полюбопитствах.
— Абсолютно никаква полза! — Николаос протегна към мен малката си, бледа ръка. — Разбира се, страхът също е вид храна… — студени пръстчета се свиха около китката ми. Трепнах, но не се дръпнах. Щях да я оставя да го стори, нали?
— Наречи го сенчесто хранене, човеко. Кръвта и страхът са винаги ценни, независимо как ги получаваш!
Тя пристъпи към мен. Издиша и аз отстъпих. Само хватката й ни придържаше една до друга.
— Чакай! Искам зомбито свободно, още сега — преди това!
Тя само ме гледаше, после кимна полека.
— Много добре! — взря се покрай мен, светлите й очи виждаха неща, които или не бяха там, или не можех да ги видя. Усетих напрежението в ръката й, почти като токов удар. — Тереза ще ги прогони и ще накара съживителя да положи зомбито в гроба.
— И всичко това само за миг, а?
— Тереза е под мое управление, не го ли знаеше?
— Да, предположих го… — не знаех, че който и да е вампир владее телепатията. Разбира се, до снощи не знаех и че могат да летят. О, научавах всякакви нови неща!
— Как ще разбера, че не ме лъжеш? — попитах.
— Налага се да ми повярваш.
Да, това вече беше доста забавно. Ако тя имаше чувство за хумор, вероятно можеше да излезе нещо… Да, бе.
Николаос придърпа китката ми по-близо до себе си, и мен заедно с нея. Ръката й беше като облечена в плът стомана. Нямаше как да се освободя от хватката й, освен с поялник. А в момента бях свършила оксижените.
Темето й влизаше под брадичката ми. Налагаше се да се изправи на пръсти, за да диша във врата ми. Това би трябвало да съсипе заплахата, но не успя. Меки устни докоснаха врата ми. Дръпнах се. Вампирката се засмя, притиснала лице в мен. Разтреперих се и не можах да спра.
— Обещавам да съм нежна! — Тя се засмя отново и аз се преборих с желанието да я отблъсна. Бях готова на почти всичко, стига само да я ударя — веднъж, но силно. Да, но пък не ми се умираше тази нощ. Освен това бях сключила сделка.
— Бедничката, трепериш! — Николаос положи ръка на рамото ми за опора. Прокара устни по дупката на врата ми. — Студено ли ти е?
— Стига глупости. Действай!
Вампирката се вцепени:
— Не искаш ли да те докосвам?
— Не — отвърнах.
Да не беше полудяла? Риторичен въпрос.
Заговори много спокойно.
— Къде е белегът на лицето ми?
Отвърнах без да се замислям:
— Близо до устата.
— И как — изсъска тя — разбра това?
Сърцето ми подскочи в гърлото. Опаля. Бях допуснала да разбере, че номерата й не ми действат — а би трябвало да ми действат…
Николаос заби пръсти в рамото ми. Изпъшках, но не изпищях.
— Какво си правила, съживителке?
Нямах ни най-малка представа. Но се съмнявах, че тя ще ми повярва.
— Остави я на мира! — Филип изникна между дърветата, почти тичаше. — Обеща ми, че няма да я нараняваш тази нощ!
Николаос дори не се обърна.
— Уили!
Само изрече името му, но като всички добри слуги, той знаеше какво се иска от него.
Пристъпи пред Филип, протегнал ръка пред себе си. Смяташе да го удуши с гола ръка. Танцьорът се промъкна покрай него.
Уили никога не е ставал за боец. Силата не стига, ако балансът ти не е добър.