Николаос докосна брадичката ми и ме обърна към себе си.
— Не ме карай да задържам вниманието ти, съживителке! Не биха ти харесали методите, които ще избера!
Преглътнах шумно. Тя вероятно беше права.
— Разполагаш с цялото ми внимание, наистина! — успях да изрека с дрезгав шепот, задавян от страха. Ако се закашлях, за да си прочистя гърлото, щях да се изкашлям в лицето й. Лоша идея.
Чух съскането на стъпки, мачкащи тревата. Преборих се с желанието да вдигна очи и да отклоня поглед от вампирката.
Николаос се обърна, за да погледне към стъпките. Видях я да се движи, но беше размазана от скоростта. Просто изведнъж бе обърната в другата посока. Филип стоеше пред нея. Уили го догони и го хвана за ръката, но май не знаеше какво да стори после.
Дали щеше да се сети, че просто може да му счупи ръката? Съмнявам се.
Николаос се сети.
— Пусни го! Ако иска да се приближи, нека! — Тонът й обещаваше ужасно много болка.
Уили отстъпи назад. Филип стоеше неподвижен и гледаше право в мен, без да обръща внимание на вампирката.
— Добре ли си, Анита?
— Прибери се вътре, Филип! Оценявам загрижеността ти, но сключих сделка. Тя няма да ме ухапе.
Той поклати глава.
— Обеща ми да не я нараняваш. Обеща ми! — отново говореше на Николаос, като внимаваше да не гледа право към нея.
— И така тя няма да бъде наранена. Спазвам обещанията си, Филип, през повечето време.
— Добре съм, Филип! Не си докарвай неприятности заради мен! — обадих се и аз.
Лицето му се сгърчи от объркване. Май не знаеше какво да прави. Смелостта му се бе разсипала по земята. Все пак не отстъпи. Голяма точка за него. Аз може би щях да отстъпя. Вероятно. О, по дяволите, Филип беше смелчага и не ми се щеше да го видя да умира заради това.
— Просто се прибери, Филип, моля те!
— Не — обади се Николаос. — Ако дребосъкът се чувства смел, нека опита!
Филип размърда ръце, сякаш се опитваше да сграбчи нещо.
Николаос внезапно се озова до него. Не видях движението й. Танцьорът още не я бе забелязал. Взираше се натам, където стоеше преди това. Николаос го свали на земята с ритник и той падна на тревата, примигвайки срещу нея, сякаш се бе появила току-що.
— Не го наранявай! — обадих се аз.
Бледата ръчица се изстреля напред, съвсем леко докосване. Той конвулсивно подскочи при удара и се търкулна настрани, по лицето му течеше кръв.
— Николаос, моля те! — обадих се. Дори пристъпих напред към нея. Доброволно. Винаги можех да опитам с пистолета. Нямаше да я убие, но поне щеше да даде време на Филип да избяга. Ако можеше да бяга.
Откъм къщата се разнесоха писъци. Мъжки глас изкрещя:
— Перверзници!
— Какво става? — попитах.
Николаос отговори леко развеселена:
— Църквата на Вечния живот е пратила паството си! Налага се да напусна тази малка среща! — обърна се към мен, оставяйки замаяния Филип на тревата. — Та как видя белега ми?
— Не знам.
— Малка лъжкиня! Ще довършим разговора после! — и изчезна, тичайки като бледа сянка под дърветата. Поне не беше отлетяла. Не мисля, че щях да се справя и с този номер точно сега.
Коленичих до Филип. Кървеше там, където го беше ударила.
— Чуваш ли ме?
— Да — той успя да седне. — Трябва да се махаме оттук! Богомолците винаги са въоръжени.
Помогнах му да се изправи.
— Те често ли нападат хапка-партитата?
— Винаги, когато могат — отвърна той.
Стоеше твърдо на крака. Добре, иначе не бих могла да го отнеса надалеч. Уили се обади:
— Знам, че нямам право да моля, но бих помогнал да стигнете до колата ти… — избърса длани в панталоните си. — Ще може ли да ме хвърлите?
Не се сдържах. Засмях се.
— Не можеш ли просто да изчезнеш като останалите?
Той сви рамене.
— Още не знам как.
— О, Уили! — въздъхнах. — Хайде, да се махаме оттук!
Той ми се ухили. Можех да го гледам в очите и това го правеше почти като човек. Филип не възрази към нас да се присъедини вампир. Пък и защо да възразява? Откъм къщата се носеха писъци.
— Някой трябва да викне ченгетата! — обади се Уили.
Прав беше. Никога няма да успея да го обясня. Сграбчих Филип за ръката и се подпрях, докато нахлузя обувките си.
— Ако знаех, че тази вечер ще бягаме от полудели фанатици, щях да си сложа по-ниски токчета! — обобщих.
Продължавах да стискам ръката на танцьора, за да запазя равновесие през минното поле от жълъди. Сега не беше моментът да си изкълчвам глезен.
Почти бяхме стигнали чакълената алея, когато три силуета изтърчаха от къщата. Един стискаше тояга. Другите бяха вампири. Не се нуждаеха от оръжия. Отворих чантата си и извадих пистолета, като го отпуснах покрай хълбока си, скрит в полата. Дадох на Филип ключовете от колата.