Стрелнах с поглед Уили. Беше се съсредоточил върху карането, сякаш животът му зависеше от това. По дяволите, като мъртвец беше по-умен, отколкото приживе.
Поех си дълбоко дъх и се помъчих да реша какво да кажа.
— Филип… Целувката, преди да ме… ухапеш… — Боже, как човек да признае нещо такова? — Хубаво беше.
Той ме стрелна с поглед и отклони очи.
— Сериозно ли?
— Да.
В колата се възцари неловко мълчание. Не се чуваше друг звук, освен съскането на гумите по асфалта. В нощта проблясваха светлини, разделени от изолиращия мрак.
— Да се противопоставиш на Николаос тази нощ беше едно от най-смелите неща, които съм виждала някой да прави. А също и от най-глупавите — додадох.
Той се засмя — рязко и изненадано.
— Никога повече не прави така. Не искам смъртта ти да тежи на съвестта ми!
— Изборът си беше мой — заяви танцьорът.
— Никакъв героизъм повече, ясно?
Той ме погледна.
— Ще ти бъде ли мъчно, ако умра?
— Да.
— Е, все пак е нещо…
Какво ли искаше от мен? Да му се обясня в неумираща любов или друга такава глупост? Какво ще кажете за неумираща похот? И в двата случая бих излъгала. Какво искаше той? Почти го попитах, но не го сторих. Нямах толкова кураж.
31
Когато най-сетне заизкачвах стълбите към апартамента си, вече беше почти три часа. Всичко ме болеше. Коленете — заради високите токчета, краката и кръстът ми направо горяха от мускулна треска. Копнеех за продължителен, горещ душ — и после в леглото. Може би, ако имах късмет, щях наистина да получа осем часа непрекъснат сън? Разбира се, не исках да се обзалагам…
Държах в една ръка ключовете и в другата — пистолета. Криех го до хълбока си, да не би някой съсед да отвори вратата си неочаквано. Нищо страшно, хора, просто вашата добра съседка, съживителката. Да, бе.
За пръв път от много време насам вратата ми стоеше както си я бях оставила — заключена. Благодаря ти, Боже! Не бях в настроение да си играя на ченгета и престъпници толкова рано сутринта.
Изритах обувките си направо зад вратата, след това се затътрих в спалнята. Лампичката на телефонния секретар примигваше. Сложих пистолета на леглото, натиснах бутона за прослушване и започнах да се събличам.
— Здрасти, Анита, Рони е. Уредих среща с един тип от ХСВ за утре сутринта. В кабинета ми, в единайсет. Ако не е удобно, остави съобщение на секретаря, ще ти се обадя. Внимавай!
Щрак, стъъърж, и от високоговорителя се разнесе гласът на Едуард:
— Часовникът тиктака, Анита! — щрак. По дяволите.
— Харесваш дребните игрички, нали, кучи сине? Започвах да се дразня, а нямах представа какво да правя със Смъртта. Също и с Николаос и Закари, Валънтайн и Обри. Знаех обаче, че искам душ. Оттам можех да започна. Току-виж, докато стържа козята кръв от кожата си, взела, та ми хрумнала някоя брилянтна идея.
Заключих вратата на банята и оставих пистолета върху шкафчето. Започваше да ме хваща параноя. Или може би ставах реалистка?
Изчаках водата да вдигне пара, след това влязох под струята. Не се бях приближила до разгадаването на вампирските убийства повече, отколкото преди двадесет и четири часа.
Дори ако разрешах случая, пак щях да имам проблеми. Обри и Валънтайн се канеха да ме убият щом Николаос свали от мен защитата си. Лесна работа. А и не бях сигурна дали господарката не храни идеи за същото. Виж, Закари — той пък убиваше, за да подхранва вуду-талисмана си. Чувала бях за магии, които искат човешко жертвоприношение. При това такива, които дават далеч по-малко от безсмъртие. Богатство, власт, секс — важни цели още от време оно. Всички те изискваха много специфична кръв — на деца, на девици, на девствени момчета или на малки старици със синя коса и един дървен крак. Верига изчезнали със сходни жертви. Ако Закари просто оставяше телата на лесно за намиране място, вестниците вече щяха да са се докопали до новината. Може би.
Трябваше да бъде спрян. И ако не се бях намесила тази нощ, щяха да го спрат. Никой подвиг в името на доброто не остава ненаказан.
Облегнах длани на плочките на стената и оставих водата да къпе гърба ми на почти врели ручеи. Добре, трябваше да убия Валънтайн, преди той да убие мен. Имах разрешително за смъртта му. Така и не го прекратиха. Разбира се, първо трябваше да го намеря…
Обри беше опасен, но поне не стоеше на пътя ми, докато Николаос не го пуснеше от ковчега му с кръстовете.
Можех просто да предам Закари на полицията. Долф щеше да ме изслуша, но пък аз не разполагах с никакви доказателства. По дяволите, дори не бях чувала за магията му. Ако аз не можех да разбера що за създание е, как щях да обясня на ченгетата?