— Семейството на Бев стана жертва на вампирско нападение. Само Бевърли оцеля. Бях един от хората, помогнали да убият вампирите… — Кратко, ясно и с ужасно много пропусната информация. Най-вече болезнените части.
Бев заговори тихо, деликатно и точно, както й бе присъщо.
— Онова, което Анита не спомена е, че спаси живота ми, рискувайки своя… — тя сведе поглед към ръцете си, отпуснати в скута.
Спомних си как видях за първи път Бевърли Чин.
Един блед крак удря по пода. Мяркам побеляло, разкривено лице и тъмна коса. Тя пищи — викът й е изпълнен с чист ужас. Мятам ножа със сребърно острие и улучвам вампира в рамото. Не е смъртоносно — просто няма време. Тварта скача на крака и се хвърля с рев към мен.
Стоя лице в лице с него, имам само един нож — последният и пистолетът ми отдавна е празен, и съм сама…
Помня и как Бевърли Чин удряше вампира със сребърен свещник, докато онзи се бе навел над мен и дишаше горещо във врата ми. Писъците й отекваха седмици наред в сънищата ми, докато разбиваше на парчета главата на тварта, а кръвта и мозъкът пръскаха по пода…
Всичко това си разменихме и без думи. Бяхме си спасили взаимно живота; това е връзка, която не изчезва. Приятелствата могат да избледнеят, но дългът остават завинаги, както и изкованото с ужас, кръв и споделено насилие знание… Това никога не изчезва. Нишката помежду ни съществуваше и след три дълги години, ясно доловимо напрежение…
Рони е умно момиче. Тя прекъсна неловката тишина:
— Някой да иска питие?
— Безалкохолно — обадихме се и двете с Бев.
Засмяхме се и напрежението отслабна. Никога няма да станем приятелки, но вероятно можем да спрем да се преследваме една друга в сънищата си.
Рони ни донесе две диетични коли. Намръщих се, но взех кутийката. Знам, че в малкия хладилник в кабинета има само това. Водили сме спорове за диетичните питиета, но тя се кълне, че вкусът й харесва. Харесвал й вкусът, уууф!
Бев изящно взе своята кола; вероятно пиеше същото чудо и вкъщи. На мен ми дай нещо калорично и с по-приятен вкус!
— Рони спомена по телефона, че е възможно ХСВ да са наели ескадрон на смъртта. Така ли е? — попитах.
Посетителката се загледа в кутийката, под която бе подложила длан, за да не си оцапа полата.
— Не знам със сигурност дали е истина, но ми се струва, че е вярно.
— Ще ми разкажеш ли какво си чула? — попитах.
— Ами, от известно време се говори, че ще се оформя отряд, за да изловят вампирите. Да ги убият така, както те убиха нашите… семейства. Президентът, разбира се, наложи вето на идеята. Работим заедно със системата. Не сме някакви хулигани… — каза го така, сякаш по-скоро се опитваше да убеди самата себе си, а не нас. Беше потресена от възможността да се е случило нещо такова. Спретнатият й свят отново да се разпадне?
— Но после чух да се говори. Хора в нашата организация се хвалят, че са клали вампири…
— Колцина са убили, според слуховете? — попитах. Тя ме погледна и се поколеба.
— Нямам представа.
— Никаква идея?
Бев поклати глава.
— Предполагам, че ще мога да науча. Важно ли е?
— Полицията крие определени подробности от обществеността. Неща, които само убиецът може да знае.
— Ясно… — тя пак се вгледа в кутийката, след това вдигна очи към мен. — Не вярвам, че е убийство, дори и ако хората ми са сторили онова, което вестниците твърдят. Избиването на опасни животни не бива да бъде смятано за престъпление!
Отчасти бях съгласна с нея. Навремето бях дори напълно съгласна.
— Тогава защо ни казваш? — попитах.
Бев ме погледна скрито — тъмните й, почти черни очи се взираха настоятелно в мен.
— Длъжница съм ти.
— Ти също спаси живота ми. Не ми дължиш нищо.
— Помежду ни винаги ще има дълг, винаги.
Взрях се изпитателно в нея и разбрах. Навремето ме умоляваше да не казвам никому, че тя е разбила главата на вампира. Според мен се ужасяваше от факта, че е способна на такова насилие, независимо от мотива.
Бях казала на полицията, че тя е отвлякла вниманието на вампира и аз съм го убила. Бев беше невероятно благодарна за тази малка, невинна лъжа. Вероятно ако никой друг не знае, можеше да се преструва, че изобщо не се е случвало. Може би.
Тя се изправи и опъна полата си отзад. Остави внимателно кутийката с колата на ръба на бюрото.
— Ще оставя съобщение на госпожица Симс, щом науча още нещо!