Главата на жертвата се обърна настрани. На шията имаше две следи от ухапвания. Проклятие! Със или без ухапвания, нападателят беше мъртъв. От сърцето му не бе останало парченце и игла да мушнеш. Хубав изстрел. Глупав аматьор с пистолет.
Доста пребледняла, Рони се облегна на вратата. Пистолетът й бе насочен към мъртвеца. Ръцете й трепереха съвсем леко.
Почти се усмихна:
— Обикновено не ходя въоръжена през деня, но знаех, че ще съм с теб.
— Това обида ли е? — попитах.
— Не — отвърна тя. — Истината си е.
Не можех да споря с нея. Седнах на прохладните каменни стъпала; коленете ми поддаваха. Адреналинът се източваше от вените ми като вода от счупена чаша.
Брус спря на прага, пребледнял като платно.
— Той… той се опита да те убие — гласът му пресекваше от страх.
— Познаваш ли го? — попитах.
Секретарят рязко и конвулсивно поклати глава, после още веднъж.
— Сигурен ли си?
— Ние… ние не… одобряваме насилието! — той преглътна с усилие и снижи глас до шепот. — Не го познавам.
Страхът му изглеждаше искрен. Може би не бе запознат с този тип, но това не значеше, че мъртвецът не е член на църквата.
— Звънни на полицията, Брус!
Той просто си стоеше на място и зяпаше трупа.
— Викни ченгетата, става ли?
Обърна се към мен, очите му бяха като стъклени топчета. Не бях сигурна дали ме е чул или не, но се прибра вътре.
Рони седна до мен и се загледа в паркинга. Малки червени поточета кръв се стичаха по белите стъпала.
— Исусе! — прошепна приятелката ми.
— Аха… — все още стисках хлабаво пистолета си. Опасността май бе отминала. Предположих, че мога и да прибера оръжието. — Благодаря, че ме бутна встрани!
— Пак заповядай! — тя си пое треперливо дъх. — Благодаря, че го застреля преди да ме е гръмнал!
— Не го и споменавай. Освен това и ти го гръмна.
— Не ми го напомняй!
Погледнах я изпитателно:
— Добре ли си?
— Не. Уплашена съм съвсем сериозно и наистина.
— Аха…
Разбира се, Рони трябваше само да стои далеч от мен. Тия дни аз явно представлявах подвижна мишена. Ходеща и говореща заплаха за моите приятели и съратници. Днес Рони можеше да загине и то по моя вина. Беше няколко секунди по-бавна от мен в стрелбата. Тези миг-два можеха да й струват живота. Разбира се, ако тя не беше тук днес, нищо чудно аз да бях умряла. Един куршум в гърдите и пистолетът направо щеше да ми бъде от толкова полза, че…
Чух далечното «фиу-миу» на полицейските сирени. Сигурно ченгетата се намираха много близо или, може би, имаше и друго убийство. Вероятно. Дали полицията ще повярва, че някакъв фанатик се е опитал да убие Екзекуторката? Може би. Долф не би се хванал.
Слънчевата светлина се лееше около нас като яркожълт найлон. И двете мълчахме. Може би не беше останало нищо за казване. Благодаря, че ми спаси живота. Пак заповядай. Какво друго да има?
Чувствах се олекнала и празна, почти в покой. Вцепенена. Явно се доближавах до истината каквато и да беше тя. Опитваха се да ме убият. Това беше добър знак. Един вид. Значеше, че знам нещо важно. Достатъчно важно да си струва убийството. Проблемът беше, че нямах представа какво според «тях» знам…
35
Върнах се в църквата в 8:45 същата вечер. Небето бе тъмно-пурпурно. Розови облаци се излежаваха по хоризонта, сякаш весели дечица бяха раздърпали и оставили да се топи захарен памук. Същинският мрак отстоеше само на няколко минути. Гулите вече сигурно бяха наизлезли. Но на вампирите им оставаше да изчакат още няколко удара на сърцето.
Стоях на стълбите пред църквата и се възхищавах на залеза. Не се забелязваха следи от кръв. Белите стъпала бяха така лъскави и новички, сякаш този следобед не се беше случвало нищо особено. Но аз помнех. Предпочетох да се потя в юлската жега, но да помъкна арсенала си. Имах да крия не само презраменния кобур и деветмилиметровия, плюс допълнителни муниции, но и ножове в кании на двете ръце. Файърстарът беше затъкнат отвътре на колана, приготвен за едновременна стрелба и с дясна ръка. Имах си дори нож, закрепен на глезена.
Разбира се, нито едно от оръжията ми не би спряло Малкълм. Той беше един от най-могъщите вампири-повелители в града. След близките ми срещи с Николаос и Жан-Клод смеех да твърдя, че е трети по ред. А в класация като тази, третото място е твърде почетна позиция.
Тогава защо да се конфронтирам с него? Защото не знаех какво друго да предприема.